ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356

гр.София, 16.09.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2937/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Мидия Инфраструктурно строителство“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 1550 от 29.06.2022 г. на Окръжен съд Бургас по ч. гр. д. №993/22г., с което, след отмяна на определение от 23.06.2022г. по ч. гр. д. № 4055/2022 г. на Районен съд Бургас, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Р. Е. И. по чл. 128, ал. 1 т. 2 КТ ЗЗД за сумата 104 598 лв., чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в изброените банки до размера на цената на иска.

Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърди, след анализ на представените с молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства, че същите не са убедителни такива за вероятната основателност на иска по чл. 128 КТ; следвало е обезпечението да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1 т. 2 ГПК ; не е налице интерес от исканото обезпечение и обезпечителната мярка не е адекватна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, обосноваващи допускане на атакуваното определение до касация :

1. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК , когато молителят не е представил убедителни писмени доказателства за основателността на бъдещия иск ?

2. Изследва ли се адекватността на обезпечителната мярка при преценка предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК?

3. При обезпечение на бъдещ иск за заплащане на допълнително месечно трудово възнаграждение по КТ, следва ли се парична гаранция по сметка на съда, ако искът...