РЕШЕНИЕ
№ 60254
гр. София 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 03 ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. Ч: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При секретаря Р. П, като разгледа докладваното от съдия З.Агр. дело № 4074 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата по главния иск Г. П. Г., чрез адв. В. О. срещу решение № 11789/31.07.2020 г. по гр. дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. П. Г. за допълване на решение № 863/17.03.2020 г. по гр. дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателката въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от третото лице помагач на страната на ответника ЗК”Л. И.” АД, като последният е обжалвал решението в частта, с която е уважен предявения главен иск от Р. Т. С. срещу Г. П. Г. и в уважената част на предявения обратен иск от Г. Г. срещу застрахователя. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл само по обратния иск. Счита, че като ответник по главния иск и ищец по обратния иск жалбоподателката има право да иска допълване на въззивното решение на основание чл. 250, ал. 1 ГПК. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата на жалбоподателката за допълване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 17.03.2020 г. по гр. дело № 3315/2019 г.
Ответниците по касационната жалба Р. Т. С. и третото лице помагач на страната на ответниците и ответник по обратния иск ЗК”Л. И.” АД не е изразил становище по жалбата.
С определение № 60540/29.06.2021 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: има ли право да иска допълване на въззивното решение ответника по главния иск, когато въззивната жалба срещу осъдително първоинстанционно решение е подадена само от неговия помагач, като последният е и ответник по обратния иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение молба на ответницата по главния иск Г. П. Г. за допълване на решение № 863/17.03.2020 г., постановено по гр. д. № 3315/19 г. на Софийски апелативен съд.
За да постанови този резултат съдът е приел, че с решение № 3190 от 03.05.2019 г. по гр. дело № 8408/2016 г. на Софийски градски съд ответницата по главния иск Г. Г. е осъдена да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Р. С. и П. В. сумите от по 30 000 лева на всяка от двете ищци - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинени средни телесни повреди при ПТП, настъпило на 02.01.2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 02.01.2016 год., до окончателното изплащане. Със същото първоинстанционно решение ответникът по обратния иск, предявен от Г. Г., ЗК „Л. И.” АД е осъден на основание чл. 435 от КЗ да заплати на Г. сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на Р. С. и П. В./по 30 000лв. за всяка пострадала/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата увреждането 02.01.2016г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1200 лв. – разноски по делото, при условие, че Г. заплати това обезщетение на двете пострадали.
Съдът е приел, че въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е постъпила само от ответника по обратния иск, третото лице ЗК „Л. И.” АД, в частта, с която обезщетението на Р. С. е определено над 10000 лева до 30000 лева. Приел е още, че ответницата по главния иск Г. Г. не е обжалвала решението в частта, с която е осъдена да заплати на Р. С. обезщетение над 20000 лева.
Прието е, че съдът се е произнесъл по въззивната жалба, с която е бил сезиран в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК. С оглед на това е изведен извод, че искането за допълване на въззивното решение и отмяна на първоинстанционното с отхвърляне на иска на Р. С. за разликата над сумата 20000 лева е неоснователно.
По правния въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. От посочения текст следва, че искане за допълване на решението може да направи страната, по чието искане съдът не се е произнесъл. Такава страна на първо място е ищецът. Това следва от обстоятелството, че ищецът е направил искане с исковата молба и след като съдът не се е произнесъл по искането в неговата цялост за страната съществува възможност да иска допълване на решението.
Ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца и той не поиска допълване на решението, може ли ответникът да направи искане за допълване на решението и съдът длъжен ли е да се произнесе по нея? Отговор на въпроса следва от положението и процесуалните права на страните в гражданския процес. В този процес ищецът не е безспорен господар на процеса. Ищецът може да прецени дали да предяви или да не предяви иска. След като искът е предявен ищецът не може своеволно сам в течение на процеса да разпорежда за движението му и за приключването му с решение. Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли иска си без съгласието на ответника само до приключване на първото заседание по делото. От текста следва извод, че оттегляне на иска след това без съгласие на ответника е недопустимо. Изискването за съгласие с оттегляне на иска след първото по делото заседание държи сметка за правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящия процес, като постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, потвърждаваща неговото правно твърдение и отричаща правното твърдение на ищеца. Несъгласието на ответника с оттеглянето на иска, предприето от ищеца след първото по делото заседание задължава съдът да постанови решение. Следователно съдът е длъжен да се съобрази с искането на ответника да бъде постановено решение, за да се сложи край на правния спор между страните, да се изяснят действителните им права и отношения.
След като ответникът има право да иска по вече предявения иск да се постанови решение въпреки заявлението на ищеца, че оттегля иска, то със същото основание трябва да се приеме, че ответникът има право да иска да се допълни решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца. Ако се приеме, че ответникът не може да иска допълване на решението с това ще се даде възможност евентуално за предявяване на нов иск и това разрешение не е в съгласие с принципа за процесуална икономия. С оглед на посоченото съдът приема, че и ответникът има право да иска допълване на решението по смисъла на чл. 250 ГПК.
Съгласно разпоредбата чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
Според чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Според ал. 2-ра това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. От цитираните текстове следва, че привлеченото лице става подпомагаща страна от деня на определението на съда за привличането му. Привлеченото лице ще бъде обвързано от мотивите на решението, щом условията за привличането са налице. Поради това третото лице помагач има право да обжалва първоинстанционното решение. Правото за обжалване е предпоставено от интерес от обжалването.
При подадена въззивна жалба само от третото лице помагач на страната на ответника по главния иск срещу осъдително решение във въззивното производство правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящия процес, като постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, потвърждаваща неговото правно твърдение и отричаща правното твърдение на ищеца не може да се отрече. При подаване на въззивна жалба третото лице помагач упражнява собствено процесуално право, а не такова на страната, която подпомага. Подаването на жалбата от страна на третото лице помагач обаче запазва висящността на спора и по отношение на подпомаганата страна, която участва във въззивното производство. Поначало страните в съответното производство придобиват това процесуално качество, което следва от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото, а оттам и обвързаността им от постановеното решение следва да се определи с оглед на това им качество, а не с оглед на изрично посоченото от страните или съда такова. В случаите на подадена от третото лице помагач въззивна жалба това лице е жалбоподател във въззивното производство, а не ответникът по главния иск. Последният обаче е страна във въззивното производство и участва в него като осъществява защита на собствените си интереси, които по отношение на главния иск съвпадат с интересите на подалото жалба трето лице помагач, което е и ответник по предявения по делото обратен иск. С оглед на това в случая отношенията между ответника по главния иск и третото лице, което е негов помагач са такива като между главна страна и нейн помагач. Доколкото въззивната жалба е подадена от третото лице помагач на ответника по главния иск, което е упражнявало собствено процесуално право, именно то е главна страна във въззивното производство, а ответникът по главния иск има качеството на трето лице помагач на въззивния жалбоподател. В това си качество ответникът по главния иск има правото да упражнява всички процесуални права, с които въззивният жалбоподател разполага, с изключение на тези отнасящи се до разпореждане с правото на обжалване. Поради това той има и правото да иска допълване на въззивното решение в случаите, когато въззивният съд не се е произнесъл по всички направени с въззивната жалба искания. Към посоченото следва да се добави и съображението, че за ответника и третото лице помагач е от значение установителното действие на мотивите на съдебния акт във вътрешните им отношения, съгласно чл. 223 ГПК. С оглед на това в посочената хипотеза ответникът по главния иск и трето лице помагач на жалбоподателя във въззивното производство има право да иска допълване на въззивното решение, ако въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане във въззивната жалба, подадена от третото лице помагач на ответника.
Като взема предвид изложеното съдът приема в отговор на поставения правен въпрос следното: ответникът по главния иск има право да иска допълване на въззивното решение, когато въззивна жалба срещу осъдително първоинстанционно решение е подадена само от неговия помагач, като последният е и ответник по обратния иск.
По основателността на касационната жалба:
Съобразявайки отговора на правния въпрос и данните по делото съдът намира, че касационната жалба е основателна. Изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата за допълване на въззивното решение, подадена от ответника по главния иск Г. П. Г., чрез адв. К. К., тъй като същата не е подала въззивна жалба и няма право да иска допълване на решението са неправилни.
С решение № 3190/03.05.2019 г. по гр. дело № 8408/2016 г. на Софийски градски съд е осъдена Г. П. Г.-И. да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Р. Т. С. и П. Д. В. сумата от по 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинени средни телесни повреди при ПТП, настъпило на 02.01.2016 г. до окончателното изплащане, както и да заплати по 600 лв. разноски по делото. Със същото решение е осъден ЗК”Л. И.” АД [населено място] на основание чл. 435 КЗ да заплати на Г. П. Г.-И. сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на Р. Т. С. и П. Д. В./по 30 000 лв. за всяка пострадала/, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1200 лв. разноски по делото, при условие, че Г. П. Г.-И. заплати това обезщетение на Р. Т. С. и П. Д. В..
Въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на Софийски градски съд по гр. дело № 8408/2016 г. е подадена само от третото лице помагач на ответника по главния иск ЗК”Л. И.” АД, което има качеството и на ответник по предявен обратен иск от Г. П. Г. срещу него. С въззивната жалба на ЗК”Л. И.” е обжалвано първоинстанционното решение, в уважената част на предявения главен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Р. Т. С. срещу Г. П. Г. над сумата 10 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в уважената част на предявения обратен иск от Г. П. Г. срещу третото лице помагач ЗК”Л. И.” АД, с която ЗК”Л. И.” АД е осъден да заплати на Г. П. Г. сумата над 10000 лв. до 30 000 лв., при условие, че Г. Г. заплати това обезщетение на Роза Т. С..
Въззивният съд е постановил решение № 863/17.03.2020 г. по гр. дело № 3315/2019 г., с което е отменил първоинстанционното решение от 03.05.2019 г. по гр. дело № 8408/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която ЗК”Л. И.” АД е осъден да заплати на Г. П. Г. заплатеното от нея в полза на Р. Т. С. обезщетение за неимуществени вреди над 20 000 лв. и държавна такса над 2000 лв. и вместо това е отхвърлен предявения от Г. П. Г. срещу ЗК”Л. И.” АД обратен иск с правно основание чл. 229 КЗ отм. за заплащане на сумата над 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.01.2016 г., което тя е заплатила на Р. Т. С.. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която ЗК”Л. И.” АД е осъдено да заплати на Г. П. Г. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.01.2016 г., което тя е заплатила на Р. Т. С. за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв.
С молба вх. № 8277/15.06.2020 г. ответницата по главния иск и ищец по обратния иск Г. П. Г., чрез адв.К. К. е поискала допълване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, като същият съд се произнесе и по предявения главен иск от Р. Т. С. срещу Г. П. Г., тъй като според молителката въззивната жалба е подадена от ЗК”Л. И.” трето лице помагач на ответника по главния иск и ответник по обратния иск срещу първоинстанционното решение в уважената част на главния иск, предявен от Р. Т. С. срещу Г. П. Г. и в уважената част на обратния иск на ответницата срещу „ЗК”Л. И.” АД.
Неправилно въззивният съд е преценил, че молбата е неоснователна, тъй като въззивна жалба е подадена само от третото лице помагач ЗК”Л. И.” АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по обратния иск и, че ответницата по главния иск Г. Г. няма право да иска допълване на въззивното решение, тъй като не е подала въззивна жалба.
Видно от съдържанието и искането във въззивната жалба на ЗК”Л. И.” АД със същата се обжалва първоинстанционното решение – както в частта, с която е уважен предявения главен иск от Роза Т. С. срещу Г. П. Г. с правно основание чл. 45 ЗЗД над сумата 10000 лв. до 30000 обезщетение за неимуществени вреди, така и в частта, с която е уважен предявения обратен иск от Г. П. Г. срещу ЗК”Л. И.” АД с правно основание чл. 229 КЗ отм. над сумата 10000 лв. до 30000 лв. обезщетение, което застрахователят следва да заплати на ответницата, при условие, че последната е заплатила сумата на ищцата Роза Т. С..
Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос в настоящият случай Г. П. Г. - ответник по главния иск и ищец по обратния иск, която е страна във въззивното производство, образувано по подадената въззивната жалба от ЗК”Л. И.” АД има право да иска допълване на въззивното решение на основание чл. 250 ГПК. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по подадената молба от Г. П. Г. за допълване на въззивното решение по чл. 250 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
Отменя въззивно решение № 11789/31.07.2020 г. по гр. дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 8277/15.06.2020 г., подадена от Г. П. Г., чрез адв.К. К., за допълване на решение № 863/17.03.2020 г. постановено по гр. дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Връща делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав за продължаване на процесуалните действия по подадена молба вх. № 8277/15.06.2020 г. от Г. П. Г., чрез адв.К. К. за допълване на решение № 863/17.03.2020 г. по гр. дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: