ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666

гр. София 01.09.2022 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 4570 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Мирела” ЕООД [населено място], чрез адв.И. П. срещу решение № 263715/08.06.2021 г. по в. гр. дело № 15109/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 162293/10.07.2019 г. по гр. дело № 2993/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е осъден „Мирела” ООД [населено място] да заплати на основание чл. 403, ал. 1 ГПК на Л. С. Д.-Д. сумата 3750 евро, имуществени вреди вследствие на наложена възбрана върху ателие № ...., находящо се в [жилищен адрес] в [населено място],[жк], изразяващи се в платена неустойка по договор за посредническа поръчка и анекс към договора.

Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваната част по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по оставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се отхвърли изцяло.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Представлява ли претърпяна вреда от платеца едно доброволно плащане, имащо характера на възнаграждение, ако към момента на плащането платецът го третира като дължимо възнаграждение, а не като неустойка за неизпълнение? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията...