1ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
гр. София, 01.09.2022 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 4572 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 346948 от 07.09.2021 г., подадена от ищеца И. П. С., чрез адвокат Г. М., срещу решение № 265099 от 27.07.2021 г. по в. гр. д.№ 12036/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-В състав, с което е отменено решение от 20.12.2018 г. по гр. дело № 64207/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявени искове от И. П. С. срещу „Н. Б. Груп” АД [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5110 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение от 05.09.2018 г. до 20.12.2018 г. и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ..
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се уважат.
В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли след като работодателят е предложил на работника/служителя прекратяването на трудовото му правоотношение да бъде реализирано на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и последният е отказал, нововъведените изисквания за образование и професионална квалификация, на които се позовава работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, послужили като обосновка за последващо уволнение, без да се променя по същество изпълняваната трудова функция за длъжността, да се тълкува като злоупотреба с право от работодателска страна; 2. Следва ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, издадена от работодателя, освен цифрово посочване на основанието за уволнение, да съдържа писмени мотиви, за да бъде последната законосъобразен акт и част от фактическия състав по извършеното прекратяване; Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. 3. След като работодателя реши да извърши промени в изискванията, касаещи образованието и професионалната квалификация, като критерии за заемане на определена длъжност при съществуващо трудово правоотношение с конкретен работник или служител, трябва ли да бъдат обективирани последните в нова длъжностна характеристика, след като е имало действаща такава, преди промените, и трябва ли тя да бъде връчена на конкретния работник, преди извършване на уволнението, като изискване за законосъобразност на прекратяването в тази му част; Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 4. При ангажиране на писмени доказателства, обуславящи основателността на иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за пръв път във въззивното производство при наличие на нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, респективно тяхното отхвърляне от страна на въззивната инстанция при отсъствие на основателни причини за това, следва ли фактът на принудителна безработица на работника или служителя да се счита за установен; 5. Кои именно факти и събития от обективната действителност, чието доказване пред първоинстанционния съд е било невъзможно, поради независещи от страната причини, може да се приемат за новонастъпили по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, за да няма процесуална пречка за тяхното доказване за пръв път във въззивното производство; 6. При направен пропуск от страна на първоинстанционния съд в доклада по делото, касаещ разпределението на доказателствената тежест на конкретни факти и обстоятелства между спорещите страни, трябва ли това да се счита за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила; 7. При положителен отговор на горния въпрос, следва ли правото на доказване във въззивното производство да се счита за преклудирано или не. Въпросите от 4-ти до 7-ми са решени в противоречие с практиката на ВКС
Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба “Н. Б. Груп”ЕООД, в депозиран отговор, чрез адвокат С. Л.-Н., е изразил мотивирано становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивния съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че между страните е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор №..... от 06.06.2014 г., по силата на което ищецът И. П. С. е изпълнявал длъжността “звуков дизайнер” в отдел “ОАП”, при ответника. От трудовия договор e установено, че ищеца има средно специално образование и специалност “микропроцесорна техника”. Със заповед № 257/13.02.2014 г., издадена от Изпълнителен директор на “Н. Б. Груп” АД е утвърдено ново длъжностно разписание на персонала на дружеството, в сила от 01.03.2014 г., като в същото за длъжността “звуков дизайнер”, в звено “ОАР” се изисква средно специално, техническо образование. Със заповед № 513/01.06.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на “Н. Б. Груп” АД е утвърдено ново длъжностно разписание на персонала на дружеството, което влиза в сила от 18.06.2018 г. В заповедта е посочено, че в срок от 6 месеца от влизане в сила на новото длъжностно разписание всички длъжности следвало да бъдат съобразени с новите изисквания за заемането им. Според новото длъжностно разписание на ответното дружество, в сила от 18.06.2018 г. за заеманата от ищеца длъжност “звуков дизайнер”, в звено “ОАР” се изисквало висше образование, образователно-квалификационна степен “магистър”, специалност “звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, “музикални компютърни технологии и тонрежисура”.
От писмо с изх. № 534/03.09.2018 г., изпратено от Главен финансов директор на “Н. Б. Груп” АД до И. П. С., е установено, че ищеца е уведомен, че съгласно длъжностното разписание на персонала на “Н. Б. Груп” АД, за заеманата от него длъжност “звуков дизайнер” се изисквало висше образование на образователно - квалификационна степен “магистър”, специалност “звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, “музикални компютърни технологии и тонрежисура”. С оглед на посоченото на ищеца е предоставена възможност до края на работния ден на 04.09.2018 г. да представи в отдел “Човешки ресурси” на “Н. Б. Груп” АД, [населено място], копие от диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен “магистър”, специалност “звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, “музикални компютърни технологии и тонрежисура”. Установeно е, че на 03.09.2018 г., ищеца И. П. С. е получил екземпляр от процесното писмо, лично срещу подпис.
Със заповед № 544/ 05.09.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на “Н. Б. Груп” АД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/ е прекратен трудовия договор с И. П. С., на длъжност “Звуков дизайнер”, код по НКПД 3521-5006, считано от 05.09.2018 г. В заповедта е посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е липса на необходимото образование. Установeно е, че заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис на 05.09.2018 г.
При така установената фактическа обстановка въззивния съд е достигнал до следните правни изводи:
Приел е, че съществено изискване към законността на уволнението е наличието към момента на уволнението на всички елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Приел е още, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочил е, че новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. Работодателят има право с длъжностните характеристики или щатното разписание да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Работодателят не е длъжен да посочи причините, довели до промяна в изискванията за образование и квалификация за заемане на дадена длъжност. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадената длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. Прието е, че по тази причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна.
Въззивният съд е приел, че съгласно установената трайна практика на ВКС изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по - нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по - високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Прието е, че само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението.
Прието е, че в настоящият случай за законосъобразността на уволнението на посоченото уволнително основание /чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ/ е достатъчно липсата на необходимото за заеманата длъжност образование да е настъпила след сключването на трудовия договор, поради повишаване на изискванията за длъжността, и лицето да не отговоря на променените условия - образование за заемането й. Тези обстоятелства в случая са приети за установени от работодателя, в чиято доказателствена тежест е била да докаже фактическия състав на приложеното уволнение. Степента и вида на завършеното образование могат да бъдат предвидени в закон, в друг нормативен акт или длъжностна характеристика. Прието е, че с оглед нуждите на производствената и служебна работа, работодателят разполага с правомощия да определи вида на специалността и въведе по-високи изисквания за образование. Тези промени могат да бъдат въведени с длъжностната характеристика, а преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Приел е, че в настоящия случай към момента на уволнението на ищеца за заеманата от него длъжност, с длъжностно разписание, в сила от 18.06.2018 г., е въведено ново изискване за образование – висше образование с образователна-квалификационна степен “магистър”, специалност “звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, “музикални компютърни технологии и тонрежисура”, което е достатъчно, при несъответствие с образованието на ищеца, да се приложи състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и да се прекрати трудовото му правоотношение. Прието е, че в настоящия случай е безспорно установено обстоятелството, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. С ново длъжностно разписание на персонала на ответното дружество, в сила от 18.06.2018 г., за заеманата от ищеца длъжност “звуков дизайнер”, е въведено ново изискване за образование – висше образование с образователна-квалификационна степен “магистър”, специалност “звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, “музикални компютърни технологии и тонрежисура”, на което изискване безспорно ищеца вече не е отговарял, тъй като е със средно специално образование, специалност “микропроцесорна техника”. С оглед на което е направен извод, че за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Възприета е практиката на ВКС, според която преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Когато изискванията са предвидени в закон или нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази в длъжностната характеристика, като с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, може да въведе и други и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Прието е, че в случая няма повелителна разпоредба, която да забранява промяна на длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца - “звуков дизайнер” - по отношение въвеждането на конкретно изискване за висше образование, образователно - квалификационна степен “магистър”, специалност “звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, “музикални компютърни технологии и тонрежисура”. Посочено е, че без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, че тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността, повишаване на качествените й показатели, увеличен обем на работа или реорганизация. Съдът се е позовал на мотивите към т. 1 от ТР № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК, в които изрично е посочено, че с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените; че в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от тълкувателното решение.
Съдът е посочил, че според трайно установената практика на ВКС преценката на работодателя относно необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на съответната длъжност, е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели единствено уволнението на ищеца, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация, въведено от работодателя. Според въззивния съд само при своевременно заявен довод за злоупотреба с право /респективно и дискриминация/ следва да се извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно и в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В тежест на работника/служителя е да докаже тези обстоятелства - че работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, или предварителната закрила по чл. 333 КТ. Възприета е практиката на ВКС, според която злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя.
Въззивния съд е приел, че с исковата си молба ищецът не е въвел в предмета на делото твърдения за обстоятелства, които да обусловят извод за недобросъвестност от страна на ответника-работодател при извършването на уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Приел е, че в случая, с оглед данните по делото, довод за злоупотреба с право не е въведен от страна на ищеца с исковата молба по делото, не се поддържа, а на практика не се и установява - няма доказателства новите изисквания да са напълно неотносими към характера на работата и да целят уволнението конкретно на ищеца.
При тези съображения е формиран извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ. Първоинстанционното решение, с което посочените искове са уважени е отменено и вместо това исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението.
С решение № 37/05.03.2019 г. по гр. дело № 3148/2018 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК съдебният състав се е произнесъл по материалноправния въпрос: подлежи ли на контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ обективна необходимост от извършената промяна. Възприета е съдебната практика, според която при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност – това което е приел и въззивния съд в обжалваното решение. Цитирано е решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Посочено е и решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което е прието, че съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Посочено е, че подобен извод е направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказаване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие) е използвана целенасочено. След анализ на съдебната практика, в заключение е прието, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В същата насока е разрешението на правния въпрос в посоченото от жалбоподателя решение № 192/04.11.2016 г. по гр. дело № 674/2016 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че в исковата молба ищецът – сега жалбоподател не е въвел в предмета на делото твърдения за обстоятелства, които да обуславят извод за недобросъвестност от страна на ответника-работодател при извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Прието е, че с оглед данните по делото довод за злоупотреба с право не е въведен от страна на ищеца с исковата молба, че не се поддържа и не се установява – няма доказателства новите изисквания да са напълно неотносими към характера на работата и да целят уволнението конкретно на ищеца. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с посочената практика на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението. В подкрепа на становището за наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС са цитирани определения на състави на ВКС, постановени по чл. 288 ГПК – определение № 881/16.07.2009 г. по гр. дело № 321/2009 г. на ВКС, III г. о., определение № 1216/15.11.2012 г. по гр. дело № 560/2012 г. на ВКС, IV г. о., с които не е допуснато касационно обжалване на съответни въззивни решения. Тези определения на ВКС по чл. 288 ГПК са извън обхвата на понятието практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят е цитирал и решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм./, които също не представляват практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това са решение № 448/30.06.1998 г., по гр. дело № 948/98 г. на ВКС, III г. о., решение № 729/27.02.2004 г. по гр. дело № 92/2002 г. на ВКС III г. о., решение № 759/19.06.2005 г. по гр. дело № 2175/2005 г. на ВКС III г. о.
Съгласно практиката на ВКС във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно-решение № 314/30.10.2014 г. по гр. дело № 840/2014 г. на ВКС, г. о., решение № 346 от 23.07.10г. по гр. дело № 468/09г. на ВКС,ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС, като е формирал извод, че процесната заповед за прекратяване на трудовия договор на ищеца е мотивирана. С оглед на изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС по третия въпрос от изложението. С т. решение 4/21.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС няма предвидено изискване при промени от работодателя в изискванията, относно образованието и професионалната квалификация за длъжността на съответен работник/служител тези промени да са предвидени в длъжностната характеристика и същата да е връчена на работника преди прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 ГПК. С цитираното решение на ОСГК на ВКС е прието следното: т. 1а. Не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; т. 1б. Налице е основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; т. 2. Основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация; т. 3. В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Следователно по този правен въпрос не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС.
По същия въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Това основание не се обосновава с цитираните от жалбоподателя в касационната жалба определения на състави на ВКС по чл. 288 ГПК. Посочени са определение № 120/01.02.2016 г. по гр. дело № 5895/2015 г. на ВКС, III г. о. по чл. 288 ГПК, решение № 241/13.03.2007 г. по гр. дело № 1212/2004 г. на ВКС III г. о., постановено по реда на ГПК отм., тъй като тези съдебни актове не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Цитираното от жалбоподателя решение № 207/02.10.2014 г. по гр. дело № 2355/2014 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е неотносимо, поради това, че със същото е разрешен различен правен въпрос от поставения. Правният въпрос, по който се е произнесъл съдебният състав е: ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?
С посоченото от жалбоподателя решение № 3/20.01.2011 г. по гр. дело № 621/2010 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е разрешен правния въпрос: за правната възможност на работодателя да изменя изискванията за заемане на определена длъжност. Прието е, че работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. В тези случаи при произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведената от работодателя промяна на изискванията за заемане на определени длъжности. Даденото разрешение на правния въпрос не налага извод, че работодателя има право само с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. В случая въззивния съд е приел, че към момента на уволнението на ищеца за заеманата от него длъжност с длъжностното разписание, в сила от 18.06.2018 г. е въведено ново изискване за образование – висше образование с образователна-квалифхикационна степен „магистър”, специалност „звукорежисура, звуков и медиен дизайн”, „музикални компютърни технологии и тонрежжисура”, което е достатъчно при несъответствие с образованието на ищеца да се приложи състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и се прекрати трудовото правоотношение. Изводът на съда не е в отклонение с посочената практика на ВКС, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по четвърти, пети, шести и седми въпроси от изложението. Същите са формулирани общо и бланкетно и не са свързани с решаващите правни изводи на въззивния съд по всеки от предявените обективно съединени искове. Следователно въпросите не отговарят на изискването за правен въпрос – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-ва ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1533.60 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265099 от 27.07.2021г. по в. гр. д.№ 12036/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-В състав по касационна жалба вх. № 346948/07.09.2021 г., подадена от ищеца И. П. С., [населено място],[жк], [улица], № 74, чрез адв.Г. М..
О. И. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], № 74 да заплати на „Н. Б. Груп” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № 41, ет. 6, съдебен адрес [населено място], ул.”...”, № 19, чрез адв.С. Н. сумата 1533.60 лв. разноски по делото за производството по чл. 288 ГПК пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: