Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 2613 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П., подадена чрез адв. З., против решение № 1684/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 596/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. Твърденията са за неправилност на решението на Административен съд – Варна – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно съдът е извел извод за валидност на Заповед № 0793 от 14.03.2016г., издадена в условие на заместване на титуляра без да установи служебно нейната валидност. Счита се, че по делото липсват доказателства за отсъствието на титуляра и издадената заповед за компетентност е нищожна, което води до нищожност и на оспорения АУЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци" при О. В. – в депозирана по делото молба, взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Т. П., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ–9743/29.11.2016, издаден от главен инспектор в О. В. мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци" при О. В. с който на касатора са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. 2015г. и 2016г. в размер на 898,33 лв. /главница/ и лихви за просрочие в размер на 254,55 лв.

За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Изложени са мотиви, че жалбата срещу АУЗД е допустима като подадена в срок поради нередовно проведена процедура по чл. 32 от ДОПК. По делото е извършено задълбочено изследване на валидността на Заповед № 2612/22.06.2015 г., включително чрез откриване на производство по оспорване на съдържанието на писмени документи и възлагане на съдебно-почеркова експертиза с цел да се установи, дали подписите, положени на изследваните документи, доказващи отсъствието на кмета на 22.06.2015 г. са на лицата, за които се твърди. След извършените множество процесуални действия обаче съдът е заключил, че установяването че К. Б. е надлежно упълномощена със Заповед № 2612/22.06.2015 г., подписана от заместник-кмета П. П., е ирелевантно за спора, тъй като към датата на издаване на оспорения АУЗД, Заповед № 2612/22.06.2015 г. е отменена с последваща Заповед № 0793/14.03.2016 г., която според съда е валидна, тъй като по отношение на нея не са направени никакви възражения от жалбоподателя. По същество на спора е изведен извод, че оспореният акт е материално законосъобразен, като е доказано, че Паунов е собственик на описания в акта автомобил през процесния период и липсват доказателства да се е разпоредил с него в същия период. Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е наведеното в касационната жалба оплакване, че по отношение на валидността на административните актове преобладава служебното начало, поради което е следвало съдът да изиска доказателства във връзка с изпълнение на фактическия състав на заместването по отношение на Заповед № 0793/14.03.2016 г., издадена от зам.-кмета на О. В. Доказателства във връзка с изпълнение на фактическия състав на заместването в неговата цялост по делото не са ангажирани, а и не е указано на ответника, че не сочи такива, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, кметът е единствено компетентен да определи, кои служители на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, което се извършва чрез издаване на писмена заповед. По делото е приложена Заповед № 0709/12.03.2016 г., издадена от кмета на О. В. И. Портних, с която на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, е наредено функциите на кмет на 14.03.2016 г. да се изпълняват от заместник кмета на Пбщината – П. П.. С. З. 0793/14.03.2016 г., издадена от П. П. в качеството му на кмет по заместване, е прекратено действието на Заповед № 2612/22.06.2015 г. и са определени органи по приходите, сред които е и К. Б., издала спорния АУЗД. Представени са още два броя писма до Общински съвет Варна и до Областния управител, с които последните са уведомени, че на 14.03.2016 г. функциите на кмет на О. В. ще се изпълняват от П. П.. Липсват обаче доказателства за фактическото отсъствие на кмета Портних, нито такива са изискани от съда, за да се установи, дали е изпълнен фактическият състав на заместването, от което да се установи, дали е налице валидно определяне на компетентен орган, който да има правомощието да издава АУЗД.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, "заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. " Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият състав на "заместването", следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции от титуляра на длъжността. В този смисъл по делото липсват доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността, като от посочената заповед не може да се извлече причината за обективната невъзможност да се изпълняват възложените функции от кмета на О. В. на дата 14.03.2016 г., включително и неговото отсъствие.

Липсата на даване на указание от съда на административния орган да представи доказателства за отсъствието на кмета представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ако не го беше допуснал, съдът можеше да стигне до различни правни изводи относно компетентността на издателя на оспорения акт. Съдът е следвало да укаже на Директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В. че негова е доказателствената тежест за установяване на твърдяното обстоятелство, че на 14.03.2016 г. заместник-кметът на О. В. е изпълнявал в условията на заместване правомощията на кмета на О. В.

Предвид изложеното относно допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на първоинстанционния съд, решението като неправилно следва да бъда отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на Директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В. да ангажира доказателства за компетентността на административния орган, издал Заповед № 0793 от 14.03.2016 г., като представи доказателства за отсъствието на титуляра на 14.03.2016 г. и съобразно така събраните писмени доказателства, съдът следва да даде отговор на въпроса за издаването на оспорения АУЗД от компетентен орган.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпроса за разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционият съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1684/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 596/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Административен съд–Варна за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА