О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№59

[населено място], 11.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно на седми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. дело № 2622 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Р. В. Р. чрез адв. Й. П., обжалва решение № 10073 от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 59/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 7301 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 15333/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 19 състав, с което е признато за установено по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] против настоящия жалбоподател искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Р. Р. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 41 623,90 лв. – главница по договор за банков кредит от 03.02.2015 г., сумата от 1435,29 лв. – договорна лихва за периода 17.01.2017 г. – 30.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната му част и да се отхвърлят изцяло предявените от банката искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Трябва...