Производството е по чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. А. Ж. срещу решение №1340/6.11.2012г., постановено по гр. дело № 840/2011г. на Пловдивския апелативен съд. С това решение е потвърдено решение №111/28.09.2010г., постановено по т. д. № 59/2010г. на Хасковския окръжен съд. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне свръхпетитум, извън предмета на въззивното обжалване и поради факта, че към датата на постановяване на решението дружеството в несъстоятелност [фирма] е заличено от търговския регистър. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя процесуалноправните въпроси: допустимо ли е произнасяне и в необжалваната част на първоинстанционното решение от въззивния съд и как следва да постъпи въззивният съд, когато в хода на въззивното производство се установи, че въззивникът - ищец е заличен и не е оставил провоприемници в процеса. Като допълнителни критерии се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

[фирма] в н. – [населено място] и синдикът на дружеството А. Г. К. не заявяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд.

С решение постановено по т. д. № 59/2010г., Хасковският окръжен съд е признал за нищожен извършения след датата на неплатежоспособност особен залог от залогодателя [фирма] в н. по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сключен с нот. заверен договор от 22.07.2009г., по силата на който обезпечава задължението си към [фирма] по анекс от 15.05.2009г. към договор за заем от 28.08.2008г., с обект по чл. 4 т. 5 от ЗОЗ, собственото си търговско предприятие. С решението е отхвърлен искът по чл. 647, т. 2 ТЗ / преди изменението с ДВ бр. 20/2013г./ на синдика за признаване по отношение на кредиторите на дружеството в несъстоятелност [фирма] недействителността на анекс от 15.05.2009г. Решението, в частта, с което е отхвърлен искът по чл. 647, т. 2 ТЗ, е обжалвано от синдика К. пред Пловдивския апелативен съд. В мотивите на решението, апелативната инстанция се е произнесла в рамките на въззивната жалба - в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 647, т. 2 ТЗ, но е потвърдила решението на окръжния съд, което съдържа произнасяне по два иска.

При тази факти, настоящият състав намира, че делото ще следва да се изпрати на Пловдивския апелативен съд за провежда на производство по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.

Водим от горното съставът на ВКС, ТК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА

производството по т. д. №3059/13г. по описа на ВКС, ТК.

Делото да се изпрати на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.

След приключване на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК, делото да се върне на ВКС, ТК за произнасяне по касационната жалба на [фирма].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: