Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1432 от 07.12.2012г. по гр. д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация- [фирма] – [населено място]/н/ е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №407 от 04.07.2012г. по т. д. №630/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което са били уважени частично, предявените от [фирма] / н/ против настоящия касатор искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че вземането по фактури №39281/23.10.2009г. и №39286/23.11.2009г.,/ оспорено като недължимо, поради твърдяно погасяване на задълженията чрез извършено прихващане на 27.11.2009г./ е дължимо, тъй като на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ извършеното по този начин погасяване на задължението на ответника е нищожно, като осъществено след началната дата на неплатежоспособността на ищеца / 18.03.2009т./. В случая не била налице хипотезата на чл. 645, ал. 1 ТЗ, която била относима към друг период от време и чиято допустимост следвало да се преценява от синдика. Направен е извод, че не било необходимо недействителността по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ да се установява предварително с отделен иск, достатъчно било възражението на синдика в разглеждания осъдителен иск за да се зачетат правните последици от недействителността.Така е обоснована и основателност на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на вземането, претендирано по обсъдените две фактури.В останалата част въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен въпроса, който с оглед дадените от него формулировки и въведените пояснения може да бъде обобщен като – какъв е процесуалния способ за релевиране нищожността на изпълнението на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността и допустимо ли е установяване в хода на производство по осъдителен иск по възражение на синдика на несъстоятелния длъжник – ищец в това производство на нищожност на изпълнението на парично задължение, без да бъде проведен установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.Така изведен от изложението на касатора, поставеният въпрос е изцяло относим към решаващия мотив на въззивния съд, който, обаче е в противоречие с трайната и задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решения постановени по чл. 290 ГПК – решение № 149 от 02.11.2011г. по т. д. №1192/10г., решение І114 от 03.08.2009г. по т. д. 644/08г., ІІ т. о. решение №100 от 15.06.2009г. по т. д. 808/2008г., решение № 136 от 02.12.2010г. по т. д. №242/2010г. на І т. о. и др. С тези съдебни актове е прието, че именно с уважаването на иска по чл. 646, ал. 1, т. 2 ТЗ настъпват предвидените в чл. 648 ТЗ правни последици и едва след това за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на даденото и съответно попълване масата на несъстоятелността.Следователно, налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са и останалите поставени от касатора въпроси свързани с осъщественото прихващане, чрез които са погасени задълженията по фактури №39281/23.10.2009г. и №39286/23.11.2009г., но по отношение на тях не е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поддържано от него, тъй като по същото основание не са развити доводи свързани с дефинитивната му определеност съобразно разрешенията дадени с т. 4 на ТРОСГТК №1 /09г., а са изложени само оплакванията на страната за неправилност на въззивното решение в контекста на становището й по съществото на спора.Следователно по тези въпроси не е обоснован допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.

Следователно, с оглед изложеното решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение, на който са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 112.48лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №1432 от 07.12.2012г. по гр. д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 112.48лв.

След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: