Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Авдева
Теодора Стамболова
при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 1060 / 2012 г.
Производството е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационна жалба на Л. П. Ш. против решение № 70/26.04.2012 г. на Апелативния съд в гр.Бургас.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел правилно многобройните смекчаващи вината обстоятелства и е наложил значително завишено наказание. Подсъдимият заявява своето разкаяние и се позовава на своя почтен живот и семейни ангажименти. Намира, че самопризнанието му довело до „разкриване на случая”, поради което следва да му бъде наложено минимално наказание и условна присъда.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата поради високата степен на обществена опасност на подсъдимия.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Бургаският окръжен съд с присъда № 513 от 14.12.2011 г. по внохд № 1597/2011 г. признал подсъдимия Л. П. Ш. за виновен в това, че на различни дати през м. декември 2010 г. и м. януари 2011 г. в гр.Бургас извършил две деяния по чл. 149, ал. 1 от НК, три по чл. 150, ал. 1 /във варианти във връзка с чл. 26, ал. 1 и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК / едно по чл. 149, ал. 2 въвд вр. с чл. 26, ал. 1 и едно по чл. 149, ал....