Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 2588 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя А. А., чрез представител по пълномощие – адв. Н. Б. от Софийска адвокатска колегия против Решение № 6136/28.10.2021 год., постановено по адм. дело № 6834/2021 год. по описа на Административен съд – София-град. С оспореният съдебен акт е отхвърлена жалба на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД срещу Решение № 83/14.07.2020 год. на Държавна комисия по хазарта (ДКХ) и дружеството е осъдено да заплати в полза на Националната агенция по приходите сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено несъгласие с приетото от съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващия. По мнение на касатора, в хода на административното производство е допуснато такова процесуално нарушение, доколкото производството по издаване на оспореното Решение № 83/14.07.2020 год. за окончателно отнемане на лиценза е започнало на 26.06.2020 год., преди да е изтекъл тримесечния срок за изпълнение на указания дадени в Решение № 48/25.03.2020 год. на ДКХ. За да обоснове този извод, касаторът е посочил, че срокът, в който временно е отнет лиценза на дружеството е бил отложен, поради настъпилата в страната епидемиологична обстановка и в съответствие с чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците. В този смисъл е обоснован извод, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с Решение № 48/25.03.2020 год. е започнал да тече на 09.04.2020 год. и е изтекъл три месеца по-късно на 09.07.2020 год., а процедурата по издаване на Решение № 83/14.07.2020 год. за окончателното отнемане на лиценза е започнала още на 26.06.2020 год. с изпращане до дружеството на Уведомление с изх. № 951/26.06.2020 год. Оспорен е и извода на съда, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон, доколкото са налице предпоставките за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Подлагайки на анализ разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1, на чл. 86, ал. 1 и чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ, касаторът е посочил, че за да се наложи ПАМ от вида на процесната е необходимо наличието на няколко предпоставки, една от които е и наличие на влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с който се установява наличието на публични задължения в размер над 5 000 лева. Посочено е, че спрямо дружеството има издаден АУПДВ № 5/14.02.2020 год. от председателя на ДКХ, с който е установено наличие на публично държавно вземане в общ размер над 5 000 лева, но въпросния АУПДВ не е влязъл в сила, доколкото е оспорен по съдебен ред. По съдебен ред е оспорено и Решение № 48/25.03.2020 год. с което спрямо дружеството е приложена ПАМ – временно отнемане на лиценз. С оглед на това и доколкото както АУПДВ, така и решението за временно отнемане на лиценза не са влезли в сила е обоснован извод за липсата на предпоставките за постановяване на процесното решение за окончателно отнемане на лиценза. Развити са и доводи, съгласно които, след като решението за временно отнемане на лиценза не е влязло в сила, поради съдебното му оспорване, то не следва да се пристъпва към окончателното отнемане. В допълнение е заявено и твърдението, че ДКХ не притежава правомощия да изисква от дружеството да представи обезпечение на публичното задължение, преди същото да е установено с влязъл в сила акт.
В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на спора по същество, като се отмени решението на ДКХ. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител – адв. Н. Б. поддържа оспорването, представя подробни писмени бележки по съществото на спора, като прави искане за отмяна на съдебното решение, отмяна на оспорения административен акт и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Н. Г. оспорва касационната жалба, като прави искане за нейното отхвърляне и оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи, съгласно които първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, като в случая са налице всички материалноправни предпоставки за издаване на оспореното решение по реда на чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД срещу Решение № 83/14.07.2020 год. на Държавната комисия по хазарта и е осъдил дружеството да заплати на административния орган сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че дружеството „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД е организатор на хазартни игри за залагания върху резултатите от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за което притежава Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с № 000030-1215/05.02.2020 год., със срок на действие на лиценза – 10 години.
С АУПДВ № 5/14.02.2020 год., издаден от председателя на ДКХ са установени дължими от дружеството държавни такси по чл. 30, ал. 3, предл. първо от ЗХ за периода от 18.12.2014 год. до 31.12.2019 год. в размер на 261 164 891,80 лева и лихви за просрочия към тях в размер на 67 717 779,18 лева или задължения в общ размер на 328 882 670,98 лева.
Във връзка с така установените публични задължения, с Уведомление с изх. № 208/14.02.2020 г. председателят на ДКХ е уведомил дружеството за започване на производство по прилагане на ПАМ – отнемане за срок от три до шест месеца на издадени лицензи за организиране на хазартни игри, в т. ч. и този, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-1215/05.02.2020 год. В уведомлението е указана възможността за погасяване на задълженията или за представяне на доказателства за тяхното обезпечаване, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
В указания в уведомлението 7-дневен срок, от страна на дружеството не са предприети действия за погасяване или обезпечаване на задълженията, поради което, ДКХ е постановила Решение № 48/25.03.2020 г., с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 85, ал. 2 от ЗХ е приложена ПАМ – временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-1215/05.02.2020 год. на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД. С решението е разпоредено на дружеството да бъдат предприети действия за преустановяване на допуснатото нарушение, в срока, за който е приложена ПАМ, а именно три месеца.
По повод приложената ПАМ, с писмо № 946/25.06.2020 год., адресирано до изпълнителния директор на НАП, председателят на ДКХ е изискал информация относно това, дали в срока на приложените ПАМ (в т. ч. и тази по Решение № 48/25.03.2020 год.) са постъпили плащания или обезпечения в общ размер на 328 882 670,18 лева. В отговор на така поставеното искане, с писмо изх. № 23-00-7609#2/26.06.2020 год., директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ (ГДО) е уведомил председателя на ДКХ, че в ТД на НАП ГДО е постъпил за събиране АУПДВ № 5/14.02.2020 год. с взискател ДКХ за задължения в общ размер на 330 469 134,71 лева, в т. ч.: главница – 261 164 891,87 лева, и лихва – 69 304 242,84 лева. По повод така постъпилия АУПДВ е образувано изпълнително дело № 200848324/2020 год., със съобщение за доброволно изпълнение № С200022-048-0034984/21.02.2020 год. За обезпечаване на установените и изискуеми задължения са наложени различни обезпечителни мерки. В писмото е посочено, че към 23.06.2020 год., съгласно предоставени от дружеството банкови извлечения, наличността по всички запорирани от НАП банкови сметки възлиза на 11 842 829,20 лева. Наложен е запор върху недвижим имот, собственост на дружеството, с данъчна оценка в размер на 75 070,40 лева. Наложен е и запор на 8 бр. МПС със стойност на придобиване 269 740,60 лева, както и запор на 14 бр. търговски марки, вписан в Патентно ведомство на Р. България. В писмото изрично е посочено, че няма постъпили плащания за погасяване на задълженията. Уточнено е, че общият размер на наложените обезпечителни мерки към дата на изготвяне на писмото (26.06.2020 год.) възлиза на 12 187 640, 20 лева, но плащания към този момент все още не са постъпили.
В съответствие с така установеното и предвид бездействието на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, до дружеството е изпратено Уведомление изх. № 951/26.06.2020 год., с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомено за започване на производство по окончателно отнемане на Удостоверение за издаден лиценз № 000030-1215/05.02.2020 год. В уведомлението е указана възможността на дружеството в 3-дневен срок от връчване да представи допълнителни доказателства, както и да се запознае с преписката и да изрази становище по събраните доказателства, на основание чл. 34, ал. 3 от АПК.
Във връзка с предоставената му възможност „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД е представил възражение с вх. № 1978/02.07.2020 год., в което е оспорило законосъобразността на производството по окончателно отнемане на лиценза, в подкрепа на което е развил подробни доводи и аргументи.
С писмо изх. № 1043/09.07.2020 год., председателят на ДКХ отново е изискал от изпълнителния директор на НАП и от Дирекция ФСДАО към ДКХ информация относно евентуално постъпили плащания или ангажирани доказателства за обезпечаване на установените публични задължения от страна на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД. В отговор на така изисканата информация, със служебна бележка изх. № 1050/13.07.2020 год., директора на Дирекция ФСДАО е уведомил председателя на ДКХ, че няма постъпили плащания. С писмо изх. № 23-00-8123#2/13.07.2020 год., директора на ТД на НАП ГДО също е уведомил председателя на ДКХ, че към датата на писмото (13.07.2020 год.), общата стойност на наложените обезпечителни мерки възлиза на 12 217 428,00 лева.
Въз основа на горните факти и обстоятелства, с Предложение № 000030-5644/13.07.2020 год., председателят на ДКХ е сезирал членовете на ДКХ. В предложението е описана горната фактическа обстановка, въз основа на която е формиран извод, че към 13.07.2020 год. дружеството-организатор „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лева и не е представило обезпечение в размер на главницата и лихвите. С оглед на това и на основание чл. 31, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ, председателя на ДКХ е предложил на комисията проект на решение за прилагане на ПАМ – окончателно отнемане на издадения лиценз.
По повод така депозираното предложение, ДКХ е постановила Решение № 83/14.07.2020 год., с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 86, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗХ е приложила ПАМ – окончателно отнемане на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-1215/05.02.2020 год. на „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД.
След постановяване на административния акт е настъпила законодателна промяна - изменение и допълнение на Закона за хазарта, публикувани в ДВ, бр. 69/04.08.2020 год., по силата на които, ДКХ е закрита, като правомощията по прилагане на ПАМ са предоставени на изпълнителния директор на НАП.
В резултат на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, като при издаване на решението са спазени относимите административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон.
На първо място, съдът е приел за безспорно, че спрямо „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД е издаден АУПДВ № 5/14.02.2020 год. на председателя на ДКХ с установени задължения в общ размер на 328 882 670,98 лева. Съдът е направил анализ и на постановените съдебни актове на първоинстанционния Административен съд – София-град, оставени в сила с определения на ВАС, по силата на които са били отхвърлени жалба на дружеството против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на АУПДВ, както и искане за спиране на допуснатото с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение на АУПДВ.
Изхождайки от характера и целения ефект от ПАМ от типа на процесната, насочени към защита на обществения и държавен интерес за възвръщаемост на определени финансови суми към фиска, съдът е формирал извод, че решението съответства както на процедурата по изясняване на релевантни факти и предоставяне на възможност за участие в същата, така и на материалния закон, като се установяват предпоставките за прилагане на ПАМ. В съответствие с тези доводи, съдът е приел, че в случая фактическият състав за прилагане на мярката е изпълнен – налице са задължения, установени с АУПДВ, които представляват публично държавно вземане и които не са обезпечени нито в хода на процедурата пред ДКХ, нито в хода на производството по предварително изпълнение за събиране на сумите от страна на НАП.
В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Настоящият касационен състав приема, че така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
На първо място, настоящия съдебен състав не споделя развитите в касационната жалба твърдения за наличие на процесуално нарушение от категорията на съществените такива, доколкото, според касатора срока за изпълнение на указанията, дадени от ДКХ с Решение № 48/25.03.2020 год. не е бил изтекъл към момента на започване на процедурата по постановяване на Решение № 83/14.07.2020 год. за окончателното отнемане на лиценза. По отношение на това възражение следва да се има предвид, че Решение № 48/25.03.2020 год. за временното отнемане на лиценза, е издадено на 25.03.2020 год., на която дата е започнал да тече и тримесечния срок за преустановяване на допуснатото нарушение, даден на основание чл. 85, ал. 2 от ЗХ. В разпоредбата на действалия към момента чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.) (ЗМДВИППП), обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 год. е указано, че за срока от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В последствие, със Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИППП, в сила от 09.04.2020 год., обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 год., визираната точка е отменена. В този смисъл, следва да се приеме, че указания в Решение № 48/25.03.2020 год. тримесечен срок е започнал да тече на 09.04.2020 год. и е изтекъл на 09.07.2020 год.
От приложената по делото административна преписка се установява, че административното производство по прилагане на процесната ПАМ - окончателно отнемане на лиценза, е започнало на 26.06.2020 год. с изпращане на Уведомление изх. № 951/26.06.2020 год. В случая, не е налице заявеното в касационната жалба нарушение, доколкото от страна на административния орган е извършена необходимата проверка, относно наличието на материалноправните предпоставки за постановяване на ПАМ. От описаната по-горе фактическа обстановка е видно, че председателят на ДКХ е предприел редица действия с оглед установяване на факта, дали към момента на изтичане на указания тримесечен срок за изпълнение на указанията по отстраняване на основанието по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ, е налице погасяване на задълженията или тяхното надлежно обезпечаване. Обстоятелството, че преди постановяване на оспореното решение е изискана информация от компетентните да я предоставят органи, удостоверява факта, че административния орган е спазил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Фактът, че до дружеството е изпратено уведомление, с което е поканено да изрази становище, преди да е изтекъл указания по-горе тримесечен срок не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, което да е ограничило правото на страната активно да участва в административното производство. Именно реализирайки това си право, от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД е депозирано възражение, в което е взето становище по съществото на производството.
Относимо към горните доводи е и обстоятелството, че от доказателствата по делото се установява, че нито преди изтичане на тримесечния срок, даден с Решение № 48/25.03.2020 год., нито след изтичането на този срок, от страна на дружеството са предприети действия, а дори и твърдения за такива, целящи изпълнение на даденото указание. Този факт е безспорно удостоверен от представените от компетентните органи – ТД на НАП ГДО и Дирекция ФСДАО към ДКХ справки с дата 13.07.2020 год. В този смисъл, законосъобразен се явява извода на административния орган, че към момента на издаването на Решение № 83/14.07.2020 год. е налице материалноправната предпоставка по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ - неотстраняване в срок на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза.
Правилен се явява и извода на първоинстанционния административен съд, относно материалната законосъобразност на административния акт, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:
В разпоредбите на Глава четвърта от ЗХ са регламентирани два вида ПАМ – временно отнемане на лиценза (отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз) по чл. 85 от ЗХ и окончателно отнемане на издаден лиценз по чл. 86 от ЗХ. Така предвидените мерки се прилагат от компетентният орган при наличие на някоя от лимитативно изброените хипотезите – съответно в чл. 85, ал. 1, т. 1-14 от ЗХ и чл. 86, ал. 1, т. 1-10 от ЗХ. В настоящият случай, временното отнемане е постановено с правно основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ, а окончателното с правно основание чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ. В разпоредбата на 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ в действалата към момента редакция, Комисията прилага с мотивирана заповед ПАМ - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. В текста на чл. 85, ал. 2 от ЗХ е предвидена възможността, с това решение да се разпореди предприемането на действия за преустановяване на допуснатите нарушения и за отстраняване на вредните последици от тях, като бъде определен и срок за извършването им. По силата на чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ, компетентният орган разполага с правомощието да постанови ПАМ – окончателно отнемане на притежавания лиценз при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза.
В сезиращата съда касационна жалба са развити подробни доводи, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за постановяване на акт по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ, доколкото публичното задължение не е било установено с влязъл в сила акт, предвид предприетото от дружеството съдебно оспорване на АУПДВ. По отношение на това възражение, следва да се посочи, че в настоящото производство предмет на оспорване е ПАМ по чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ, а не предходно постановената ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Независимо от това и доколкото релевантен за законосъобразността на процесната ПАМ е фактът за наличието на неотстранено нарушение, изразяващо се в непогасяване, респ. необезпечаване на установени публични вземания в размер над 5000 лева, то анализът на фактическата обстановка в светлината на хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ е задължителен.
На първо място, анализът на цитираната по-горе разпоредба на чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ не обосновава извод, съгласно който основание за постановяване на ПАМ е единствено наличието на влязъл в сила АУПДВ, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. В законовата разпоредба е използван израза „просрочени публични задължения“, което от своя страна не предполага наличието на влязъл в сила акт по тяхното установяване. Доводи в подкрепа на този извод се извеждат и от фактическите обстоятелства по приемане на въпросния законов текст. Видно от публикувания на официалната интернет страница на Народното събрание на Р. Б. законопроект на ЗХ (https://parliament.bg/bg/bills/ID/13713), редакцията на този текст (чл. 86, ал. 1, т. 1 от Законопроекта на ЗХ) е била следната: „Комисията може да приложи принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 от този закон, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, което е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган". С доклад на Комисията по бюджет и финанси е предложена промяна в първоначалния текст на разпоредбата, като е премахнато изискването, просрочените публични задължения да са ликвидни и изискуеми, както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, като е добавен размерът на задълженията и изискването за тяхното обезпечаване. Тази вариант на разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ е окончателно приет на пленарно заседание на НС, триста двадесет и девето заседание, проведено на 15 март 2012 год.
Анализът на горните обстоятелства обосновава извод, че е отпаднала първоначалната идея на законодателя за обвързване на основанието за прилагане на ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ с наличието на ликвидно, изискуемо и безспорно установено с влязъл в сила акт задължение. С оглед на това, използвания в действащата разпоредба израз „просрочени публични задължения“ не предполага същите да са установени с влязъл в сила акт на компетентните органи, в какъвто смисъл са наведените възражения.
На следващо място, следва да се има предвид, че по своята същност, процесните задължения възникват пряко като размер и основание по силата на нормативен акт – чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗХ. От друга страна, обстоятелството, че са определени както периода на възникване на задълженията – 18.12.2014 год. до 31.12.2019 год., така и момента, който поставя началото на тяхната дължимост, обосновава извод, че просрочието на тези задължения не е предпоставено от наличие на акт за установяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В мотивите на оспореното решение, административният орган е посочил наличието на задължения за дължими от дружеството държавни такси по чл. 30, ал. 3, предл. първо от ЗХ. С оглед на това, съгласно действалата към момента редакция на чл. 30, ал. 6 от ЗХ, организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – декларация за стойността на получените такси и комисиони. Нормата на ал. 9 на чл. 30 в относимата редакция указва, че таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4 се внасят по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 6. В съответствие с тази законова регламентация следва извода, че с изтичането на срока за подаване на декларацията, т. е. на 16-то число от месеца, следващ този, за който е дължима съответната такса по чл. 30, ал. 3 от ЗХ, лицензопритежателят вече има „просрочени публични задължения" по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ.
Предвид така развитите мотиви, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, обективирано в касационната жалба, относно незаконосъобразността на оспорения акт, доколкото същия е обоснован с констатации за задължения, които са установени с невлязъл в законна сила акт на компетентния орган. По идентични доводи, съдът намира за неоснователни и възраженията на касатора, съгласно които, при липса на влязъл в сила акт за временно отнемане на лиценз, доколкото същия се оспорва пред съда, не следва да се пристъпва към окончателното отнемане на лиценза. Постановяването на акт по чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ не е обвързано с влизането в сила на предходно постановеното решение по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Този извод следва от разпоредбата на чл. 87 от ЗХ, съгласно която (в относимата редакция), решенията на Комисията за временно или окончателно отнемане на издаден лиценз, както и решенията по чл. 22, ал. 1, т. 14 се обжалват по реда на чл. 28, ал. 1. Решенията по предходното изречение подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани. Обжалването не спира изпълнението на решенията. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи (какъвто е и настоящия), е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК.
В съответствие с горните мотиви следва извода, че доколкото специалния закон е допуснал предварителното изпълнение на Решение № 48/25.03.2020 год., то указаните с този акт правни последици са възникнали още към момента на постановяване на акта и са довели до целения от органа правен резултат – временно отнемате на лиценза за срок от три месеца и разпореждане на лицензопритежателя да предприеме действия за преустановяване на нарушението в указания тримесечен срок. Доколкото от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството не е предприело действия в указания от административния орган срок, т. е. не е отстранено основанието по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗХ, следва, че в случая са налице материалноправните предпоставки за постановяване на ПАМ по чл. 86, ал. 1, т. 7 от ЗХ.
По изложените доводи, настоящият касационен състав приема, че изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него решение се явява правилен и съответен на относимите материалноправни норми. Приемайки жалбата за неоснователна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
В допълнение на изложеното, настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че му е известно, че с Решение № 10003/08.11.2022 год., постановено по адм. дело № 6850/2021 год. на Върховния административен съд, състав на Осмо отделение е отменил Решение № 1412/08.03.2021 год., постановено по адм. дело № 2519/2020 год. по описа на АССГ и е обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № 5/14.02.2022 год., издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая, доколкото цитираното съдебно решение е постановено на 08.11.2022 год., т. е. след приключване на устните състезания по настоящото дело, то съдебният състав не дължи преценка за относимостта на този съдебен акт към настоящия правен спор.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6136/28.10.2021 год. по адм. дело № 6834/2021 год. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на Националната агенция за приходите, със седалище в гр. София, район „Оборище“, [улица], разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА