ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532

гр.София, 20.02. 2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, Трети състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Димитров т. д. № 2530/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на [община] за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 6, т. 4 и ал. 2 ЗАрб, на арбитражно решение № 102 от 22.07.2025 г. на едноличен арбитър „ad hoc“ К. В. по арбитражно дело № 02/2025 г. В нея ищецът излага твърдения, че с атакуваното арбитражно решение е бил осъден солидарно, заедно с „Енерджи ефект строй“ ЕООД, да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД, Р. У. сума в размер на 12 274 512,86 лв., дължима за неплатени действително извършени СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г., с предмет „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, както и сумата 4 262 587,13 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума по главницата, считано от 03.07.2021 г. до 03.07.2024 г. Поддържа, че постановеното по тези претенции арбитражно решение е нищожно, поради липса на компетентност на конституирания „ad hoc“ арбитраж; че същото подлежи на отмяна поради липса арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитър, назначен „ad hoc“, както и тъй като образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението между страните, което е в смисъл споровете между тях да бъдат отнасяни за разглеждане от АС при БТПП в състав от трима арбитри; в условията на евентуалност - в случай че съдът установи наличието на арбитражно споразумение между страните, се претендира отмяна поради липса и ненадлежно уведомяване за започнатото арбитражно производство.

С разпореждане № 2334/13.11.2025 г. на Председателя на І т. о. на ВКС исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, като представи документ за внесена държавна такса в размер на 4% от цената на иска, както и оригинал или заверено копие на пълномощно за процесуално представителство на адв. В. Ц., депозирала исковата молба от името на [община].

С молба вх. № 23054/11.12.2025 г. ищецът е представил пълномощно за адв. Ц., издадено на 11.11.2025 г. от кмета на [община], което е подписано от него с квалифициран електронен подпис /КЕП/. Към пълномощното обаче не е представена разпечатка от електронен файл, удостоверяваща валидността на положения КЕП, а такава не може да бъде изготвена служебно, което налага допълнителното й представяне от ищеца.

В горепосочената молба ищецът прави искане съставът на ВКС да приеме, че общината не дължи държавна такса на основание чл. 84, т. 3 ГПК. При условията на евентуалност заявява искане за освобождаване от държавна такса, позовавайки се на чл. 47 ХОПЕС. В случай на отказ - отново в условията на евентуалност, иска размерът на дължимата държавна такса да бъде съобразен с действащата към момента редакция на чл. 18, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ДВ, бр. 99/25 г.), както и за продължаване на срока за заплащането й с минимум 6 месеца на основание чл. 63, ал. 1 ГПК. Счита, че предявените от него искове нямат характер на такива за частни общински вземания по смисъла на изключението, посочено в чл. 84, т. 3 ГПК, поради което намира, че на основание правилото, разписано в нормата, не дължи държавна такса. Обосновава искането си за освобождаване от държавна такса и евентуално направеното за продължаване на срока за внасянето й с доводи, че общината не разполага в бюджета си със средства за заплащането на държавна такса, поради наложени запори върху всичките й банкови сметки, включително и върху тези, в които постъпват публични вземания, субсидии, европейско и национално съфинансиране, с очакването в посочения период от 6 месеца наложените запори да бъдат отменени.

Съставът на ВКС, при извършената проверка за редовност на исковата молба и допустимост на исковете, приема следното:

Налице са нередовности на исковата молба, които налагат оставянето й без движение.

В исковата молба се твърди, че процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗАрб, която в приложимата й редакция /изменението на нормата от м. август 2025 г. е в сила от 03.03.2026 г./, постановява, че са нищожни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Нищожността на решението в случая обаче се обосновава с постановяването му при липса на компетентност на арбитражния съд, доколкото между страните не е сключвано арбитражно споразумение и не са налице хипотезите на чл. 7 ЗАрб, в това число образуването на арбитражния съд и процедура не са съобразени със споразумението на страните.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения за наличието на отменителните основания по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 4 ЗАрб. Искането на ищеца е „да се отмени“ решението на арбитъра „ad hoc“ като нищожно и постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, тъй като между страните не е сключвано арбитражно споразумение и не са налице хипотезите на чл. 7 ЗАрб, в това число образуването на арбитражния съд и процедура не са съобразени със споразумението на страните, евентуално – да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб, което сочи на несъответствие на петитума /искането/ на исковата молба с изложените обстоятелства, на които исковете се основават.

Изложеното налага исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се укаже да уточни дали предявява иск по чл. 47, ал. 2 ЗАрб за прогласяване нищожността на арбитражното решение и какви са фактите и обстоятелства, на които основава този иск. При отстраняване на тази нередовност следва да бъде съобразено, че в редакцията ДВ, бр. 8/2017 г. разпоредбата предвижда нищожност на арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. С оглед твърденията за наличие на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 4 ЗАрб за отмяна на арбитражното решение, които не съответстват на исканията на ищеца, да уточни дали предявява искове с тези основания и при какви условия са съединени тези искове.

Доколкото с оспореното арбитражно решение ищецът е осъден заедно с „Енерджи ефект строй“ ЕООД да заплатят солидарно на „Е. И. К. ЕООД посочените в акта парични суми, [община] следва да посочи дали исканията й са с предмет арбитражното решение в частта само досежно нейното осъждане.

Следва да бъдат представени и доказателства за правосубектността на ответника, както и за неговите, адрес и законни представители или пълномощници, доколкото се касае за чуждестранно дружество с адрес в Р. У.

По исканията на [община], направени с молба вх.№ 23054/11.12.2025 г.:

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че липсва нормативно основание да се приеме, че общината е освободена от държавна такса по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 84, т. 3 ГПК, на която ищецът се позовава, общините, в качеството им на ищци по делата, се освобождават от предварително заплащане на държавна такса, с изключение на такива, образувани по искове за частни общински вземания. В случая [община] е в процесуалното качество на ищец, претендиращ отмяна на постановено срещу нея арбитражно решение, постановено във връзка с вземания, основани на договор за изработка, сключен след проведена от общината обществена поръчка. По смисъла на чл. 162, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК вземанията по договор за изработка, сключен въз основа на проведена обществена поръчка, доколкото не попадат в категорията публични общински вземания по ал. 2, са частни вземания. Поради наличието на визираното в чл. 84, т. 3 ГПК изключение, следва да се приеме, че ищецът дължи държавна такса по силата на закона, като размерът й, съгласно чл. 48, ал. 5 ЗАрб се определя съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С оглед направеното искане от страна на ищеца относно размера на държавната такса в случая, настоящият съдебен състав счита, че размерът на държавната такса следва да се определи съобразно последното влязло в сила изменение на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 99 от 21.11.25 г., а именно - чл. 18, ал. 4, съгласно която разпоредба държавната такса в случая е в размер на 1533,88 евро (равняваща се на 3000 лв.).

Искането за освобождаване от държавна такса, основано на чл. 47 ХОПЕС, ищецът [община] обоснова с довода, че общините не са активни участници в търговския оборот и извършват дейността си чрез средствата, с които разполагат и са предвидени в общинския бюджет. Същото е неоснователно.

С разпоредбата на чл. 47 ХОПЕС на страните по граждански спор се гарантира право на достъп до съдилищата, което се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС. Когато искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /например чл. 620 ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ/, то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството. Според цитираната практика преценката на националните съдилища следва да се основава на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Изведени са критерии като: размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено, съответно предметът на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността на лицето ефективно да защитава позицията си по делото. По отношение на юридическите лица, като критерий националният съд може да вземе под внимание положението им, преценено според правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата.

Националният процесуален закон, следвайки смисъла на дадените разрешения в практиката на ЕСПЧ и СЕС, е провел разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценявана платежоспособността и финансовите възможности на собствениците на капитала. Юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините са освободени съгласно чл. 84 ГПК от предварително заплащане на държавни такси, свързани със защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. Разумната цел и пропорционалността при гарантиране на достъпа до съд са постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Да се приеме, че в случаите, в които липсва изрична норма за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците, посочени в чл. 84 ГПК, те биха могли да се позовават на липса на парични средства, доколкото работят с предварително определени бюджети, би означавало да се подмени законодателната воля.

По изложените съображения съставът на ВКС намира, че нормата на чл. 84, т. 3 ГПК, според която общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси по отношение на публични общински вземания, но не са освободени от такси по искове за частни общински вземания и вещи, включително по искове за отмяна на арбитражни решения за частни общински вземания, е в съответствие с чл. 47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението му. Общините не следва да се освобождават от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица срещу общините съгласно чл. 47 ХОПЕС на основание, че не разполагат с предварително предвидени за тази цел средства в общинския бюджет.

Това е така още повече в случай, като процесния – с оглед конкретния размер на дължащата се държавна такса, приет като дължим по-горе в настоящите мотиви и който, преценяван като един от критериите, в съответствие с които съдилищата следва да преценяват наличието или не на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност, сочи на същия извод.

Искането за определяне на шестмесечен срок за внасяне на държавна такса, като обосновано и доказано /представено е визираното в уточняващата молба на ищеца запорно съобщение от ЧСИ/, се явява основателно и следва да се уважи, като на ищеца се даде възможност да изпълни указанията за внасяне на държавна такса в срок от 6 месеца.

Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на [община], по която е образувано т. д. № 2530/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о.

УКАЗВА на ищеца [община] в едноседмичен срок от уведомяването: 1. да уточни дали предявява иск по чл. 47, ал. 2 ЗАрб в редакцията ДВ, бр. 8/2017 г. за прогласяване нищожността на процесното арбитражно решение и какви са фактите и обстоятелствата, на които основава този иск; 2. да уточни дали предявява искове по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 4 ЗАрб за отмяна на арбитражното решение и при какви условия са съединени тези искове; 3. да посочи дали исковете му са с предмет арбитражно решение № 102 от 22.07.2025 г. на едноличен арбитър „ad hoc“ К. В. по арбитражно дело № 02/2025 г. в частта му, с която само [община] /солидарно и с друг субект/, е осъдена да заплати на ответника „Е. И. К. ЕООД, дружество със седалище в [населено място], Р. У. исковите суми.

УКАЗВА на [община], в едноседмичен срок от уведомяването, да представи по делото разпечатка от електронен файл, удостоверяваща валидността на положения от кмета на [община] квалифициран електронен подпис върху пълномощното за адвокат В. Ц., издадено на 11.11.2025 г.

УКАЗВА на [община], в едноседмичен срок от уведомяването, да представи по делото доказателства за правосубектността на ответника, както и за неговите адрес и законни представители или пълномощници.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в молба вх. № 23054/11.12.2025 г. на [община] искане за освобождаване от държавна такса по т. д. №2530/25 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.

УКАЗВА на [община] да представи по делото банков документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 1533,88 евро (равняваща се на 3000 лв.) по сметка за държавни такси на ВКС, като определя срок за изпълнение на задължението на [община] за внасяне и представяне по делото на банков документ за заплатената държавна такса в определения размер - 6 месеца, считано от датата на уведомяването.

ПРЕДУПРЕЖДАВА [община], че при неизпълнение на някое от указанията в определения срок производството ще бъде прекратено.

Определението, само в частта, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: