, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч. т.д. № 252/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Обжалвано е решение № 2028 от 27.12.2011г., постановено по гр. дело №2124/2011г. на Софийския апелативен съд, с което частният касатор И. С. М. осъден да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер 1408.40 лв. Жалбоподателят И. М. моли за отмяна на решението в частта за разноските, което в тази част има характер на определение. Според частният касатор разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде тълкувана само във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК – присъжда се адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение, ако страната е доказала, че такива разноски са действително направени. Позовава се на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за следния въпрос: представлява ли разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК отклонение от правилото, че се дължи възстановяване само на действително направените разноски или тя има самостоятелно битие, и следва ли да бъдат представени доказателства за направени разноски, от значение за точното и еднакво прилагане на закона.

Ответникът по частната касационна жалба ЗК [фирма] в писмен отговор поддържа становище, че въпросът за правото на разноски на ЮЛ е обуславящ изхода на спора въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е категорична съдебната практика, че се присъжда юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт. Не прави искане за присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

В Гражданскопроцесуалния кодекс, в сила...