Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2650 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ферал“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. И. Т. срещу решение № 20 от 17.01.2022 г. по адм. дело № 285/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърден с решение № 210 от 05.04.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. в размер на 87 098,24 лева ведно с лихвите за забава в размер на 4 960,16 лева, както и „Ферал“ ООД е осъден да заплати в полза на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 291,75 лева.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като не е възприел доводите на дружеството, че коригиращите декларации за 2016 г. и 2017 г. по чл. 92 ЗКПО са подадени по реда на чл. 103 ДОПК и е следвало да бъдат взети предвид от приходните органи. Изразява становище, че така подадените коригиращи декларации са породили действие и незаконосъобразно приходните органи не са признали пренасянето на данъчните загуби от предходни години. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. П. в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 292 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС С. З. е бил Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърден с решение № 210 от 05.04.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. в размер на 87 098,24 лева ведно с лихвите за забава в размер на 4 960,16 лева.

Така определеният размер на корпоративен данък за 2019 г. е в резултат на непризнато от приходните органи декларирано намаление на счетоводния финансов резултат /СФР/по реда на чл. 70 и сл. ЗКПО в размер на 870 982,43 лева. В подадена от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. същото декларира приспадане на данъчна загуба в размер на 900 760,97 лева. Сумата представлява дебитното салдо по сметка 121 „Непокрита загуба от минали години“ към 31.12.2019 г. – формирано от натрупаните загуби от минали години.

За формираните от ревизираното лице /РЛ/ данъчни загуби за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. от „Ферал“ ООД през 2016г. , когато е формирана за първата година данъчна печалба, е настъпил моментът за избор по чл. 70, ал. 2 ЗКПО на данъчнозадълженото лице. Дружеството е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО с вх. № 2400И0199085 от 29.03.2017 г. за отчетната 2016 г., с която е декларирало данъчна печалба в размер на 19 047,02 лева и не е упражнило правото си да приспадне данъчната загуба, реализирана до тази година. За 2017 г. е подадена декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. № 2400И0258050 от 29.03.2018 г., с която е декларирана данъчна печалба в размер на 17 118,79 лева.

Установява се, че в хода на предходно ревизионно производство на дружеството същото е подало заявление с вх. № 25656 на 11.12.2019 г. в ТД на НАП Пловдив за подаване на коригиращи данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., във връзка с което е извършена проверка, приключила с протокол № ПО – 16002419090639-073-001 от 07.01.2020 г., съгласно която на основание чл. 70 ЗКПО дружеството няма право да коригира подадената декларация за 2016 г.

На 18.03.2020 г. „Ферал“ ООД е входирало в ТД на НАП Пловдив нова молба с вх. № 6195 относно подаване на коригираща декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г.

Отново през м.04.2020 г. от дружеството са подадени коригиращи декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., в които е било извършено преобразуване на СФР в посока на намаление, като е приспадната данъчна загуба.

Прието е, че така подадените коригиращи декларации са извън срока, поради което на основание чл. 104, ал. 3 ДОПК се счита за неподадени и не пораждат правни последици за целите на данъчното облагане. Формиран е извод, че от декларираните в законоустановения срок данни не е налице данъчна загуба за приспадане, тъй като „Ферал“ ООД е отказало да упражни правото си на пренасяне на формираните данъчни загуби за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

За отчетната 2018 г. „Ферал“ ООД е декларирало данъчна загуба в размер на 29 778,54 лева. За 2019 г. е констатирано, че счетоводна сметка 121 „Непокрита загуба от минали години“ е с дебитно салдо към 01.01.2019 г. в размер 870 982,43 лева и към 31.12.2019 г. е с дебитно салдо 900 760,97 лева, като същото е формирано от натрупаните загуби от минали години. Ревизиращите приемат, че през 2019 г. на дружеството следва да бъде приспадната само данъчната загуба от 2018 г. в размер на 29 778,54 лева, а не цялото натрупано салдо по сметка 121. На основание чл. 70, ал. 2 ЗКПО за финансовата 2019 г. СФР в размер на 920 587,23 лева е преобразуван в посока намаление с 29 778,54 лева и е формиран резултат за периода – допълнително установено задължение за корпоративен данък.

За да отхвърли жалбата на „Ферал“ ООД срещу процесния РА, съдът е формирал мотиви за издаването му от компетентни органи, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на прилагането на материалния закон, АС С. З. е обосновал извод за законосъобразност на РА, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че РЛ не е упражнило правото си по чл. 70, ал. 2 ЗКПО за приспадане на данъчна загуба от предходни години в установения срок.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, като постановено при неправилна преценка на доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите години.

От друга страна, съгласно чл. 70, ал. 2 ЗКПО ДЗЛ упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчна загуба през първата година след реализирането на данъчна загуба, през което лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба.

Съгласно чл. 72 ЗКПО за нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на посочената глава / глава единадесет от ЗКПО/, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5 – годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Съобразно така посочените разпоредби и видно от доказателствата по делото, „Ферал“ ООД е декларирал отрицателен финансов резултат – данъчна загуба за миналите 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За следващите години 2016 г. и 2017 г. декларираните данъчни финансови резултати преди приспадане на данъчната загуба са положителни, но РЛ не е упражнило правото си на приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат, а именно процесната 2016 г., а това е станало с натрупване на данъчните загуби едва през 2019 г.

Неоснователно се твърди от касатора, че дружеството е подало коригиращи декларации по реда на чл. 103 ДОПК и същите не са зачетени от приходните органи.

Не е спорно, че на „Ферал“ ООД е извършена предходна ревизия по ЗКПО за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г., приключила с издаването на РА № Р – 16002419004108-091-001 от 07.01.2020 г., който е обжалван в частта по ЗКПО и същият е отменен с решение № 116 от 10.03.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив поради неправилно прилагане от приходните органи на чл. 46, ал.1, т. 1 ЗКПО за извършено увеличение на СФР за процесните 2 години съответно със суми в размер на 1 064 232,80 лева и 89 597,79 лева / задължения, които са погасени по давност/, в резултат на което с РА са били определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. В посоченото решение на решаващия орган е обсъдено съдържащото се в жалбата до него твърдение на РЛ за пренасянето на данъчни загуби от предходни години по реда на чл. 70, ал. 2 ЗКПО и същото е прието за неоснователно.

Както се установява от доказателствата по делото, „Ферал“ ООД е подало декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и за 2017 г., без да упражнява правото си по чл. 70, ал. 2 ЗКПО. Едва в рамките на така описаното предходно ревизионно производство подава коригиращи декларации /на 11.12.2019 г./. Такъв опит е направен и по-късно след приключване на ревизията с обхват задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. / на 18.03.2020 г./. Коригиращи декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. са подадени през м.04.2020 г., но обосновано приходните органи не са ги взели предвид, тъй като корекцията не е направена в рамките на срока съгласно чл. 104, ал. 1 ДОПК и съответно, същите се считат за неподадени и непородили правно действие. В процесния случай не е налице прилагане на чл. 103 ДОПК, както необосновано твърди касаторът, тъй като не е налице корекция на данни в декларация, за която е установено от самите приходни органи несъответствие.

До друг извод не се достига и от заключенията по ССчЕ и допълнителната ССчЕ. Отразяването на констатации на приходните органи относно непризнаване на правото на приспадане на данъчна загуба за 2017 г. в данъчно-осигурителната сметка на РЛ няма никакво правно значение и няма определени правни последици. По категоричен начин е установено, че дружеството подава коригиращи декларации след срока съгласно изискването на чл. 104, ал. 1 ДОПК, а именно за първи път в рамките на предходното ревизионно производство / 11.12.2019 г./, както и впоследствие през м.03 и м.04.2020 г. Това означава, че коригиращи декларации по чл. 92 ЗКПО за процесните 2016 г. и 2017 г. не са подадени, до който правилен извод е достигнал и съдът, възприемайки констатациите на ревизиращите органи, поради което лицето няма право да приспада през 2019 г. всички данъчни загуби от предходните години.

Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС С. З. е постановил правилен съдебен акт.

С оглед изхода на спора, решението следва да се остави в сила и в частта относно разноските. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 292 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 17.01.2022 г. по адм. дело № 285/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА „Ферал“ ООД, [ЕИК] да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 3 292 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА