Определение по ч. т.д.№ 56/2012 год. на ВКС-Търговска колегия, І т. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№100
София, 03.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
-
Търговска колегия, І т. о.
в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Т. Р.
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията
Проданова
ч. т.д. № 56
по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1271 от 11.07.2011 год. по ч. т.д.№ 2295/2011 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено определението от 27.04.2011 год. по т. д.№ 18/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд. С това определение е било прекратено на основание чл. 637 ал. 6 ТЗ производството по предявени на 23.03.2011 год. ЕТ”Р. Н. - Даци-Р срещу [фирма] (н) обективно съединени искове с правно основание чл. 372 ТЗ, произтичащи от незаплатено възнаграждение по договори за превоз на пътници и връщане на платена договорна гаранция. Вземанията са материализирани в издадени през 2006 год. фактури.
Съдилищата са се позовали на това, че с Решение от 18.03.2009 год. по т. д.№ 3/2006 год. на КОС е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при условията на чл. 630 ал. 1 ТЗ, поради което и на основание чл. 637 ал. 6 ТЗ, предявените на 23.03.2011 год. искове на едноличния търговец са недопустими.
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл. 275 ал. 1 ГПК.
В нея съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с допустимостта на производството по осъдителните искове.
Основанието за допускане на касационен контрол на което се позовава [фирма], чрез процесуалния си представител е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран, но твърдението е, че е налице стеснително тълкуване на чл. 637 ал. 6 ТЗ и „недопустимостта би следвало да се ограничи само за сроковете, в течение на които кредиторите на такъв търговец могат да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността – чл. 685 и чл. 688 ал. 1 ТЗ”. Становището на настоящият съдебен състав е, че касационен контрол не следва да бъде допуснат поради следното:
Нормата на чл. 637 ал. 6 ТЗ е пределно ясна и не допуска нееднозначно тълкуване. Тезата на касатора за връзката между допустимостта по ал. 6 на чл. 637 ТЗ и сроковете по чл. 685 и чл. 688 ал. 1 ТЗ е неясна, но както и да бъде тълкувана, пропускането на сроковете за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност, не може да бъде санирано, чрез предявяване на осъдителни искове по общия ред срещу несъстоятелния длъжник.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол
на Определение № 1271 от 11.07.2011 год. по ч. т.д.№ 2295/2011 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.