Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Д. Р. по административно дело № 2655 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) срещу Решение № 11 от 26.01.2022 г., постановено по адм. дело № 414/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което по жалба на „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД – [населено място], общ. Добрич – селска, обл. Добрич, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 08/04/1/0/02756/3/01/04/01 изх. № 01-2600/2998 от 08.07.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 759 681,88 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с АУПДВ е констатирано нарушение на чл. 16 от договора, тъй като с АУПДВ не е определена безвъзмездна финансова помощ за възстановяване на това основание. Счита, че изводите на съда във връзка с липсата на регистрация на дружеството като земеделски производител за 2018 г. и 2019 г. в нарушение на чл. 18, т. 1 и т. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ, вр. чл. 7, ал. 1 т. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. са неправилни. Излага съображения, че изискването за регистрация като земеделски стопанин действа за целия период на инвестицията, а не само към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Твърди още, че без регистрация като земеделски стопанин за ДФЗ е невъзможно да установи размера на земеделското стопанство на дружеството, което представлява самостоятелен критерий за допустимост. Счита, че изводите на съда за непреодолима сила, която да препятства изпълнението за регистрация като земеделски стопанин, са изцяло неправилни, а дори да се приеме, че е съществувала непреодолима сила, то тя не е обхванала целия период 2018 г. – 2019 г. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е възпроизвел доводите, посочени в жалбата на задълженото лице. Иска решението да бъде отменено, претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Ответникът по касационната жалба „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД счита касационната жалба за недопустима поради липса на представителна власт на подписалото я лице. По същество намира обжалваното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото за касационна инстанция съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима и основателна.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Не се констатира твърдяната от ответника по касация липса на представителна власт на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, която да обоснове недопустимост на жалбата. Заместник изпълнителният директор е упълномощил процесуални представители да изготвят и подадат касационната жалба в качеството си на орган, издал оспорения акт при условията на делегирани с т. 1.38 от Заповед № 03-РД/1734/16.06.2021 г. правомощия, а не като представляващ ДФЗ по пълномощие или делегация. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/04/1/0/02756/3/01/04/01 изх. № 01-2600/2998 от 08.07.2021 г., с който на „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД е наложено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 759 681,88 лв.

Въз основа на събраните доказателства административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител на 30.04.2015 г. и има пререгистрации за 2015/2016 г.; 2016/2017 г. (валидна до 09.06.2018 г.); 2019/2020 г. и 2020/2021 г. За 2017/2018 г. и 2018/2019 г. няма пререгистрация. Дружеството извършва дейност във ферма за отглеждане на патици, за която е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/8305 от 28.03.2016 г. с капацитет патици 18 500 бр. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект №101/7021 от 20.03.2018 г. като ферма за разплодни птици/патици, прародители и родители с капацитет 18 500 бр.

На 24.02.2016 г. между „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД и ДФЗ е сключен Договор № 08/04/1/0/02756 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020 г.

На 23.03.2016 г. е подадена заявка към ДФЗ за авансово плащане, на 08.06.2016 г. и на 18.08.2016 г. са подадени заявки за междинно плащане, а на 17.11.2016 г. е подадена заявка за окончателно плащане № 08/04/1/0/02756/3/01. Плащането по заявката за окончателно плащане е извършено на 01.02.2017 г. По подадените заявки за плащане е изплатена субсидия в общ размер на 1 759 681,88 лв.

С. З. № РД 11-2119 от 18.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните е наредено принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъден обект с рег. № 9360-0393, собственост на „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД в [населено място], където е констатирано огнище на болестта Инфлуенца по птиците (грип). Има издаден Сертификат за форсмажор № 77 от 15.12.2017 г., както и други документи, удостоверяващи настъпването на това събитие.

На 27.10.2017 г., дружеството е уведомило Изпълнителния директор на ДФЗ за настъпилите обстоятелства по чл. 30, ал. 2, б. д) от Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

С. З. № РД 11-888 от 25.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните е наредено принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, като за това обстоятелство отново е уведомен ДФЗ.

През стопанската 2018/2019 г. в животновъдния обект са били заредени за отглеждане през месец октомври 2018 г. – 2 954 бр. пекински патици; месец февруари 2019 г. – 2 938 бр.; месец май 2019 г. – 2 938 бр., като към 12.02.2020 г. в обекта са налични 7 550 бр. патици.

При извършена административна проверка на 31.01.2020 г. е установено, че дружеството не е регистрирано като земеделски производител за 2018 г. и 2019 г., което е нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., както и на чл. 18, т. 1 и 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ, както и че към същата дата в животновъдния му обект няма регистрирани животни, което е нарушение на чл. 16, т. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ.

Производството по издаване на обжалвания акт е открито на основание чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо изх. № 02-2600/2998#3 от 31.01.2020 г. на ДФЗ. Вследствие от писмото е представено възражение и документи, които са обсъдени от административния орган. Възражението за наличие на животни е прието, но по възражението за липсата на регистрация органът приема, че регистрацията е изискване за допустимост по чл. 7 и 8 от Наредба № 9/21.03.2015 г., а според чл. 11, ал. 2, т. 11 от Закона за подпомагане на земеделските производители фондът подпомага само регистрираните земеделски производители. Това изискване следва да се спазва при одобрението на бенефициера, по време на изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ и до изтичане на периода на мониторинг по дадената мярка/подмярка. Неспазването на изискването се санкционира по чл. 63 от Регламент № 1306/2013 и чл. 35, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 20142020 г. (обн. в ДВ бр. 77/01.09.2020 г.) при неспазване на някой от критериите за допустимост сумата, подлежаща на възстановяване е винаги в размер на 100 % от оторизираната финансова помощ.

С тези мотиви, предвид констатациите за неизпълнение на чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и чл. 18, т. 1 и 2 от Договор № 08/04/1/0/02756/24.02.2016 г., и на основание чл. 63 от Регламент № 1306/2013, чл. 35, параграф 1 от Делегиран регламент № 640/2014, чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., чл. 5, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ [] с обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е определено „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД да възстанови публично държавно вземане в размер на 1 759 681,88 лева.

При извършената проверка относно законосъобразността на акта, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което са налице всички предпоставки за неговата валидност. Счита обаче, че дружеството не е извършило посочените в акта нарушения. По отношение на първото нарушение, съдът приема, че подпомагането се предоставя на земеделски стопани, каквито не са само тези, които са регистрирани по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, но и тези, които обективно са осъществявали дейност в сферата на селското стопанство. Посочва, че изискването за регистрация по чл. 7, ал. 1 и по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. се прилага към датата на подаване на заявлението за подпомагане. От удостоверение, издадено на 20.07.2021 г. от ОДЗ – гр. Добрич, установява, че „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД е било регистриран земеделски стопанин и за първото шестмесечие на 2018 г., като липсва пререгистрация/заверка за второто полугодие на 2018 г. и цялата 2019 г., което не е направено през този период поради двата форсмажора. Съдът е направил извод, че дори да се приеме, че дружеството не е спазило критерий за допустимост, а именно не е продължило регистрацията си като земеделски стопанин за втората половина на 2018 г. и цялата 2019 г., това неизпълнение е формално, тъй като през целия период дружеството е изпълнявало своите задължения във връзка с инвестицията. Освен това посочва, че съгласно чл. 11, т. 1б от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани ежегодната заверка на регистрационната карта на земеделския стопанин не е задължителна, когато не са настъпили промени в определени обстоятелства. Предвид това прави извод, че регистрацията има информационен или статистически характер, а данните по чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. са били на разположение на ОДЗ – Добрич чрез достъп в база данни на БАБХ. За изчерпателност добавя, че дори изискването за регистрация да е критерий за допустимост, който следва да се спазва през целия период на мониторинг, то по силата на разпоредбите на чл. 77, параграф 2, буква а), респ. чл. 64, параграф 2, буква а) от Регламент 1306/2013 г. на ЕС и чл. 30 от Договора с ДФЗ, дружеството не следва да носи отговорност за пълно или частично неизпълнение, тъй като такова е възникнало като пряка последица от непреодолима сила. Приема още, че в обективната невъзможност за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ имплицитно и безусловно се включват всички задължения, включително пререгистрацията като земеделски стопанин. Административният съд излага и съображения, че в случая е налице несъразмерност между евентуалното неизпълнение на изискването за пререгистрация на дружеството като земеделски производител за втората половина на 2018 г. и цялата 2019 г. и наложената от ДФЗ административна санкция оттегляне на цялата безвъзмездна финансова помощ и то при положение на безспорно доказана непреодолима сила. Излага и мотиви относно изпълнението на условията на чл. 16 от договора за безвъзмездна финансова помощ.

Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и крайния му извод за незаконосъобразност на обжалвания акт по следните съображения.

Неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалваното решение не са изложени самостоятелни мотиви от административния съд, а са повторени възраженията на „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД. При постановяването на решението, решаващият състав е обсъдил относимите за спора факти, анализирал е събраните доказателства и е достигнал като краен резултат до правилния извод за незаконосъобразност на обжалвания акт.

От друга страна, основателно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил твърденията на дружеството във връзка с нарушение на чл. 16 от договора, каквото не е възприето в обжалвания акт като основание за определяне на вземането. В обжалвания акт при описване на фактическата обстановка е посочено, че в обекта няма регистрирани патици и съответно не се изпълняват задълженията по чл. 16, т. 2 от Договор № 08/04/1/0/02756 от 24.02.2016 г., но в мотивите на акта административният орган се е съобразил с направеното възражение от дружеството и е приел за доказано наличието на животни в стопанството. Това оплакване за изложени от съда мотиви по основание, което не е било възприето от административния орган в обжалвания акт, не е достатъчно, за да обоснове отмяната на съдебното решение, тъй като това само едно от основанията, на които съдът е отменил обжалвания акт.

Настоящият състав споделя мотивите на административния съд, че от представените по административната преписка Сертификати за форсмажор № 77 от 15.12.2017 г. и № 28 от 23.11.2018 г. се установява, че дружеството е изпаднало в обективна и доказана невъзможност да изпълни производствената си програма и като цяло задълженията си, произтичащи от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 08/04/1/0/02756 от 24.02.2016 г.

В случая съдът правилно се е позовал на чл. 30 от договора и на разпоредбите на чл. 77, параграф 2, буква а), респ. чл. 64, параграф 2, буква а) от Регламент 1306/2013 на ЕС, които изключват отговорността за пълно или частично неизпълнение на задълженията по договора, критериите за допустимост, ангажиментите или други законоустановени задължения, ако неизпълнението е пряка последица от действието на непреодолима сила.

Настъпилите форсмажорни обстоятелства са безспорно документирани и доказани и освобождават дружеството от отговорността за неизпълнението на задължението за последваща заверка на регистрацията като земеделски стопанин. Причинно-следствената връзка между форсмажорните събития и неизпълнението на задължението за пререгистрация се установява при съпоставката между датите на събитията (18.10.2017 г. и 25.05.2018 г.), срока по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, за заверка за следващата стопанска година, който тече от 1 октомври на текущата година, и стопанските години, за които дружеството не е подало документи за последваща заверка – 2017/2018 и 2018/2019.

При това положение не може да се счита, че е налице виновно неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя, поради което за бенефициера не възниква задължение за възстановяване на полученото плащане съобразно чл. 30 от договора, сключен между дружеството и ДФЗ, както правилно е приел административният съд.

По тези съображения касационният състав намира, че не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, такива се дължат в размер на 13 440 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и приложени доказателства за платен адвокатски хонорар.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 26.01.2022 г., постановено по административно дело № 414/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Мейпъл лийф полтри“ ЕООД – [населено място], общ. Добрич – селска, обл. Добрич, [ЕИК], сумата 13 440 (тринадесет хиляди четиристотин и четиридесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА