В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 4084 по описа за 2014г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

: Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от РИОСВ М., представлявана от директора И., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 22.04.2014г. по в. гр. д. № 59/14г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 30.12.13г. по гр. д. № 421 по описа за 2013г. на Районен съд Монтана, в частта в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и т. 3 от КТ и е отменено частично досежно иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 1.08.13г.-1.02.14г.,като вместо това - в тази част - е постановено друго, с което е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за сумата над 8 013.45лв. до 8 580лв. и са присъдени разноски.

В. съд е приел, че извършеното на основание чл. 19а от Закона за администрацията /ЗА/ уволнение на ищцата, която е заемала длъжността „директор на РИОСВ” е незаконосъобразно, защото посочената длъжност няма характеристиките, изискуеми се съгласно чл. 19 ал. 4 т. 4 от същия закон. Като се е позовал на чл. 14 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /З./, съдът се е аргументирал с факта, че РИОСВ не е държавна институция, не е създадена със закон или с...