ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516

гр. София, 19.06.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4275 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Ж. срещу решение № 688 от 10.07.2013г. по т. д. № 770 / 2013г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 603 от 20.02.2013г. по гр. д. № 10054/2011г. на Районен съд – Варна са уважени установителните искове, предявени от [фирма] срещу касатора по реда на чл. 422 ГПК, за пълните предявени размери.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата, [фирма], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК за настоящото производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, с което е признато по отношение на касаторката - ответник по исковете, че дължи главницата и лихвите по...