Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обжалвано е определение №1100 от 26.08.2011г., постановено по ч. гр. дело №760/2011г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Плевенския районен съд от 17.06.2011г., с което е отказано издавеното на заповед за изпълнение по реда на чл. 117, т. 3 ГПК по заявление на “Б., Б. и п.” О. – София. Жалбоподателят – дружеството заявител иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните два въпроса: 1. редовно ли е подаденото от заявителя заявление за издаване на заповед за изпълнение и отговаря ли същото на изискването на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и може ли да се правят такива уточнения от заявителя и 2. допустимо ли е в касационната жалба да бъдат направени уточнения и да се отстранят посочените от въззивната инстанция нередовности в подадената частна касационна жалба. С частната жалба е представен договор от 28.12.1999г. и приемателно-предавателен протокол между “П. –ЕР” в ликвидация и [фирма] за земя и сгради.

Ответникът по частната касационна жалба [фирма], представлявано от управителя Д. И. счита жалбата за основателна и моли издаването на заповед за изпълнение за да се избегнат вредите от дължими неустойки.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Плевенският районен съд е сезиран от дружеството “Б., Б. и п.” О. със заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], представлявано от Д. И. за предаване на недв. имот, описан в т. 11, а”а” на заявлението, както и съответните ид. ч. от всичко построено върху имота, вкл. приращения и подобрения - три стопански обекта, два навеса и два склада и съответните части на движими вещи, намирщи се в имота. Основанието за издаването на заповедта за изпълнение е договор за покупко-продажба на част от търговско предприятие / 95% / от 26.10.2010г., с нотариална заверка на подписите. Районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение, защото договорът за продажба на търговско предприятие не представлява документ, по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК, който да е извънсъдебно основание за издаване на заповед за изпълнение. Окръжният съд е потвърдил разпореждането на РС, но с други мотиви.

Чл. 417, т. 3 ГПК дава възможност да се иска издаването на заповед за изпълнение за предаване на вещи, въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. Вещите, спрямо които ще бъде насочено изпълнението, въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, трябва да бъдат достатъчно определени, което означава достатъчно индивидуализирани, така както ще трябва да се индивидуализират в една искова молба по предявен иск за ревандикация или за предаване на владение. С първия въпрос – за редовността на заявлението – е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да се посочи материалноправния и / или процесуален въпрос, от значение за изхода на делото. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото липсва обективен идентитет между казуса по конкретното дело и тези в представените с изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове на Старозагорския окръжен съд и ВКС– обозначаване в заявлението на имота, за който се доставя топлинната енергия, размера на вземането, периода за който е доставена топлинната енергия, за редовност на извлечението от сметка, което удостоверява предсрочната изискуемост на кредита, за вземания произтичащи от абонаментно обслужване, с посочване на фактурите, размера на вземането и лихва. В случая преценката на Плевенският окръжен съд за редовност на заявлението е направена въз основа на посочените в т. 11 права и съдържанието на представения с него договор за прехвърляне на търговско предприятие от 26.10.2010г., след което е направил извод, че подаденото от частният жалбоподател заявление не отговаря на изискването на чл. 410, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Констатирано е несъответствие между изложените в заявлението обстоятелства и документа – основание за издаването й относно обема на придобитото право върху търговско предприятие и описания в него недв. имот, както и поради липсата на индивидуализиране на сградите и движимите вещи. Съдът се е позовал на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 101 ГПК, а именно, че е недопустимо в заповедното производство даването на указания за отстраняване на нередовностите на подаденото заявление, поради неговия специфичен характер.

Вторият въпрос не изпълнява критерия за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на обжалване е въззивното определение на Плевенския окръжен съд и по отношение на него трябва да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т.1-3 ГПК за селектиране на касационните, респ. частните касационни жалби.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на определение № 1100/26.08.2011г., постановено по ч. гр. дело № 760/2011г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: