активна легитимация на ищец
отмяна решение на общото събрание на сдружението
конститутивно действие
изключване член на сдружение
РЕШЕНИЕ
N 172
София, 09,12,2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч.
Е. М.
при секретар: Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т. дело N 1047/2010 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Х. – [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 572 от 30.06.2010г. по т. д. 117/10г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е предявен от лице, което е било изключено като член на сдружението с решение на изпълнителния съвет от 12.06.2002г. и съответно не е легитимирано да го води. Поддържани са и лаконични оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Ответникът по касация-Г. Я. К. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №547 от 12.07.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т. 1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., при релевантност на въпроса
относно допустимостта на иска
, с оглед липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищцата
в периода между изключването й от сдружението като почетен член и отмяна на решението за това изключване, като този въпрос е бил разрешен в противоречие
с приетото с решение №207 от 13.12.2010г. по т. д. 129/10г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 98/09.11.2009г. на Хасковски окръжен съд, с което по предявения иск на Г. К. против Х. на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ са отменени решенията на ОС на Х., приети
на
07.11.2008г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за неоснователно направеното възражение за недопустимост на иска, поради липса на процесуалноправна легитимация на ищцата, тъй като решението на общото събрание, с което тя била изключена като почетен член на Х. не било влязло в сила, поради което и не произвело действие. По същество е прието, че с оглед данните по делото било установено твърдението на ищцата
,
че към момента на провеждане на събранието, отмяната на решенията, на което е предмет на спор, действащия устав бил този приет през 1991г. И тъй като не бил спазен редът установен от него за свикване на общото събрание
,
то и взетите решения били незаконосъобразни.
Касационно обжалване на така постановеното решение на Пловдивски апелативен съд е допуснато
и
на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
, тъй като поставения въпрос за активната легитимация на лице, което не е било член на сдружението към момента на предявяване на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, е бил разрешен със задължителна практика по чл. 290 ГПК с решение №207 от 13.12.2010г. по т. д.129/2010г. на ВКС, ІІ т. о., с което при аналогична хипотеза е било прието, че с оглед защитата, която се цели с конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, процесуалната легитимация на ищеца следва принадлежността на потестативното право. Тя съставлява абсолютна процесуална предпоставка и нейната липса обуславя недопустимост на предявения иск. Този извод е направен при разрешаване на идентичен на разглеждания с обжалваното решение случай, между същите страни по повод предявен от ищцата иск срещу други решения на общото събрание на сдружението, като ВКС е мотивирал, че ищцата К. не е имала качество на член на Х., при съпоставяне на датите – на приемане на решение за изключването й като почетен член на сдружението – 19.08.2002г. и отмяната на това решение с влезлия в сила съдебен акт на 07.05.2009г. В разглеждания случай спрямо тези дати и датата на предявяване на иска – 10.11.2008г. следва да се направи същия извод, а именно че – в този период 19.08.2002 г. – 07.05.2009г. ищцата не е била член на Х., поради което не е била активно легитимирана да предяви иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, което обуславя и недопустимост на съдебното производство. Или като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт при липса на процесуална активна легитимация, което има за правна последица обезсилването му, както и оставения с него в сила акт на първостепенния съд на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, при законен бланкет към чл. 270, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за цялото съдебно производство в размер на 620лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 572 от 30.06.2010г. по т. д. 117/10г. на Пловдивски апелативен съд
и потвърденото с него
решение № 98/09.11.2009г.
по гр. д. 183/08г.
на Хасковски окръжен съд
и
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА
Г. Я. К. от [населено място] да заплати на Х. сумата 630лв. – разноски за цялото съдебно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ
Е: