В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 319 по описа за 2012 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Б. А. В. със съдебен адрес: [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Д. против въззивно определение № 2179 от 6.02.2012г. по в. ч.гр. д. № 1486 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.11.2011г. по гр. д.№ 46150/11г. на СРС като е прието, че СРС не е компетентен да се произнесе по предявените срещу П. Г.А.М.К. установителни искове. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне по същество.
Като основание за допустимост се сочат всички хипотези на нормата на чл. 280 от ГПК по поставени общо четири въпроса:
1.въпросът – дали документите, за които се иска да бъдат приети за неистински и автентични, действително са издадени от посочените в тях чуждестранни органи – е от значение за допустимостта или за основателността на предявения иск,
2.Удостоверението за настоящ и постоянен адрес, издадено от МВР, представлява ли официален документ с обвързваща материална доказател-ствена сила и тази доказателствена сила обвързана ли е със срок,
3. Кой е приложимия акт, по силата на който следва да се прецени дали българския съд е компетентен да се произнесе по спора: Кодекса за международно частно прано или Регламент № 44/2001г. и
4.При предявен установителен иск за неистинстинност и неавтентичност на представени в България документи - за преценката на принципа по КМЧП за най-тясната връзка - кои отношения са релевантни: тези в чужбина по повод постановяването на актовете или тези в България – по повод признаването и допускането на тези актове за изпълнение.
К. се позовава на общо осем определения на ВКС по чл. 288 от ГПК/които са несъотносими, защото са постановени по въпроси, касаещи процесуалната легитимация на страните, предмета на спора и преценки за допустимост, които са несъотносими към настоящия случай/, на т. 10 от ТР № 1/17.07.2001г. по т. д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, на две постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС/по които предмет на обсъждане са били различни от сега поставените въпроси/, на три решения по чл. 303 от ГПК,които не съставляват задължителна практика и на решение на САС, което тъй като не съдържа отбелязване да е влязло в сила не може да бъде обсъждано.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:
В. съд е възприел извода на районния съд – за това, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявени - главен иск за признаване за неистински на представени по други дела/гр. д.№Е- 1256/09г. на СРС, гр. д.№ Е-3105-08г. на СРС и гр. д.№ Е-156/10г. на СГС/ подробно изброени документи, издадени от съдебни и държавни органи на Кралство Великобритания и У. и по евентуални искове за признаване, че ответницата не е задължено лице към ответника по така представените и оспорени чуждестранни актове, че между нея и ответника не съществува никакво правоотношение, задължаващо ищцата да заплаща суми на ответника или да приеме за установено, че ответникът няма вземане срещу ищцата въз основа на тези чуждестранни актове - въз основа на следните аргументи:
1.обстоятелството, че ответникът е с месторождение и постоянен адрес в Н. сочи за наличие на частно-правни отношения с международен елемент, поради което са приложими нормите на глава ІІ КМЧП. Съгласно тях СРС няма нито специална, нито изключителна компетентност,
2.съгласно приложимият принцип на най-тясната връзка –компетентен да се произнесе е съдът в Англия, защото там са издадени документите и там е постоянния адрес на ищцата,
3.евентуално – с оглед постоянния адрес на ответника - компетентен да се произнесе може и да е съдът в Н.,
4.оспорените документи/предмет на предявените искове/ са издадени по повод на водени съдебни дела в Англия, касаещи завещание на английската гражданска А. А.,
5.обстоятелствата, че ищцата е представила удостоверение за постоянен адрес в България от 2.04.09г./две години преди предявяване на иска/,че пълномощниците на ответника са с адрес в България/негов съдебен адрес/ - не са достатъчни да обосноват извод за наличие на компетентност за българския съд, защото гореизброените връзки/на месторождение, постоянен адрес и място на издаване и изпълнение на оспорените актове/ са по-тесни.
При така изложените мотиви – следва извод, че от поставените от жалбоподателя въпроси - само третия и четвъртия са свързани с решаващите мотиви на съда и съставляват годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Първият и вторият въпрос не са от значение за решаващите изводи на съда, защото въпросът за компетентността на съда е различен и няма връзка с отговора на въпросите, касаещи допустимостта или основателността на предявения иск/Първо следва да се прецени дали един съд е компетентен да се произнесе по спора, а едва след това – той може да преценя дали предявения пред него иск е допустим и основателен/. В. съд не е излагал мотиви/още по-малко решаващи/,във връзка с удостоверение за настоящ и постоянен адрес, издадено от МВР,поради което постановеният въпрос – дали то представлява официален документ с обвързваща материална доказател-ствена сила или не и за неговия срок - не може да е годно общо основание за допустимост по смисъла на чл. 280 от ГПК.
Поставените въпроси/трети и четвърти/,които съставляват годно общо основание за допустимост - относно приложимия акт за определяне на компетентността на българския съд /КМЧП или Регламент № 44/2001г./ и за релевантните отношения, въз основа на които следва да се реши как да се приложи принципа по КМЧП за най-тясната връзка - не отговарят на изискванията за специални основания за допустимост.
Основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК не са налице, защото касаторът не е представил съдебни актове, установяващи, че даденото от въззивния съд разрешение по тях противоречи на практика на ВКС или че те се разрешават противоре-чиво от съдилищата.
Същите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото са изрично уредени, създадената практика е единна и не е налице изменение в обществените условия, налагаща необходимост от промяна.
Съгласно чл. 1 т. 1 от КМЧП - международната компетентност на българските съдилища и приложимото право към частноправните отношения с международен елемент се определят от КМЧП.
В чл. 2 от К. е уреден въпроса за приложението на принципа за най-тясната връзка, като е посочено, че частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка и съдържащите се в кодекса разпоредби относно определянето на приложимото право изразяват този принцип
.
Подробната регламентация на въпросите за международната компетентност на българските съдилища и за приложението на посочения принцип са уредени в част втора и част трета от КМЧП и при постановяване на въззивния си акт, като е приел, че релевантните отношения за преценката на принципа за най-тясната връзка – следва да са свързани с месторождението и постоянния адрес на ответника, както и тези в чужбина по повод постановяването на актовете, във връзка с които е предявен иска - съдът се е съобразил с тях.
Въпросът за компетентността на съда е уредена и в Регламент № 44/2001г., но той намира приложение когато следва да се определи кой от много съдилища в различните държави-членки на ЕС ще е компетентен да разреши със сила на присъдено нещо конкретен граждански спор. Следва да се има пред вид, че горецитираните разпоредби на КМЧП са в съответствие с тези на Регламент № 44/2001г. Това е така, защото предвидената в Регламент № 44/2001г. основна подведомственост е по местожителството на ответника, а правилото на чл. 22, уреждащо въпроса за изключителната юрисдикция е свързана с географската близост до предмета на спора /в случая определящо следва да е географското място на постановяване на актовете, за които се желае да бъдат признати за неистински/.
Поради липса на посочените от касатора основания за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Б. А. В. със съдебен адрес: [населено място] 1000, [улица] ет. 1 адвокат Д. против въззивно определение № 2179 от 6.02.2012г. по в. ч.гр. д. № 1486 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.