№ 821
С., 8.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1671 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. М. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-С. против въззивно решение от 27.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 10116/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 05.05.2010 г. на Софийския районен съд, 33 състав, постановено по гр. д. № 27177/2009 г., е уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че касаторът П. дължи на [фирма] сумата от 5 131,05 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от ответника топлинна енергия за периода м. април 2003 г. – м. април 2008 г., както и сумата от 1 752,87 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2003 г. – 20.11.2008 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва от 18.12.2008 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС по правния въпрос от процесуално естество - дали преклузиите по чл. 133 ГПК се отнасят до всякакви възражения и твърдения на ответника/включително и срещу доказателствената сила...