Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 2729 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
С решение № 64 от 11.02.2022 г., постановено по административно дело № 462/2021 г. по описа на Административен съд - Враца е: 1) отменена по жалба на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Скакля“ № 6, представлявано от управителя П. Б., Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-02-681/27.07.2021 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Враца, в частта й по т. 1 и т. 2; 2) отхвърлена жалбата на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-02-681/27.07.2021 г., издадена от директора на РЗОК – Враца, в частта по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9, като неоснователна; 3) осъдено дружеството да заплати на РЗОК – Враца сумата от 116,67 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Враца, подадена от пълномощника главен юрисконсулт Русинова, в частта му, с която издадената от него писмена покана в частта по т. 1 и т. 2 е отменена. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено в атакуваната му част и да се потвърди писмената покана и в отменената й от първоинстанционния съд част. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Ответникът „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли подложеният на касация съдебен акт да бъде потвърден в атакуваната му част като валиден, допустим и правилен.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното решение в обжалваната му част.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното:
С процесната писмена покана от 27.07.2021 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, в частта й по т. 1 и т. 2 на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е поискано „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД да възстанови суми от по 1 200 лв. (в общ размер 2 400 лв.), заради неспазени изисквания на чл. 357, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.) и чл. 49, ал. 1 от индивидуалния договор (ИД), сключен между лечебното заведение и НЗОК. И в двата случая пациенти, приети в „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД за болнично лечение по клинична пътека (КП) № 104, след дехоспитализирането си са хоспитализирани на следващия ден в друга болница – МБАЛ „Х. Б. АД гр. Враца по същата клинична пътека и със същата диагноза, който факт не е спорен по делото, както и че след установяването му е извършена проверка от РЗОК – Враца и в двете лечебни заведения.
За да уважи сезиралата го жалба срещу писмената покана в посочената част първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е незаконосъобразна в тази й част, понеже не е установено лечението в „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД да е било в нарушение на медицинските изисквания.
Проверяваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Решението е и правилно в атакуваната му част, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната покана, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението е прието, че по отношение на точки 1 и 2 от административния акт изводите на органа са опровергани, което изключва възстановяването от изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) на заплатените му от Касата за лечението на посочените в тях пациенти суми.
В същия смисъл по сходни и/или идентични случаи е формирана и практика на Върховния административен съд, шесто отделение, на част от която Врачанският административен съд се е позовал.
Поради това касационната инстанция приема изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт (в една част – по отношение на две точки) за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение.
Инвокираните от касатора възражения не могат да бъдат споделени.
Действително чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и чл. 49, ал. 1 от ИД № 060369/2020 г., на които органът се е позовал, предвиждат, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго, а в диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на КП № 104 не е предвидено друго. В случая обаче, ако и да е извършена проверка на двете хоспитализации в двете лечебни заведения, в нито едно от тях не са констатирани конкретни нарушения при хоспитализацията, лечението и дехоспитализацията на пациентите, така че правомощието на органа да иска възстановяване на заплатените средства на ИМП, извършил първите хоспитализации, не е възникнало. Не може априори да се презюмира, че щом в кратък срок се наложила повторна хоспитализация на заболели от ковид-инфекция лица, то първото проведено им лечение не съответства на медицинските изисквания. Ако не се установи нарушение на правилата на медицинско обслужване и в двете лечебни заведения, както е в случая, правната и медицинската логика налага извода, че е имало нужда от двете хоспитализации като адекватно медицинско обслужване на здравноосигурените лица, за което се дължи заплащане от НЗОК за извършеното лечение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил частично оспорената пред него писмена покана, Административен съд – Враца вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение в атакуваната му част (в останалата си част не е обжалвано) трябва да бъде оставено в сила.
При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не претендира присъждане на разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 11.02.2022 г., постановено по административно дело № 462/2021 г. по описа на Административен съд - Враца, в частта му, с която съдът е отменил Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-02-681/27.07.2021 г., издадена от директора на РЗОК – Враца, в частта й по т. 1 и т. 2.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА