Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. . РАДКОВ при секретар И. И. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 2776 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. против решение № 46 от 07.02.2022 г., постановено по адм. д. № 488/2021 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът кметът на О. В. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Враца отхвърля жалбата на Л. Л. против заповед № 1114/26.07.2021 г. на кмета на О. В. с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Гараж, представляващ метална конструкция върху бетонова основа, изграден от LT-ламарина, с приблизителни размери 7,23 м. дължина, 3, 86 м. ширина и средна височина около 2, 95 м, находящ се в УПИ І-55 (ПИ 12259.1010.55), кв.27 по плана на гр.Враца, [жк] пред блок [номер] частна общинска собственост.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Посочва, че гаражът е обект на допълващото застрояване, съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ, като независимо от вида и материалът, от който е изработен, в това число и гаражните клетки, служи за паркиране под покрив на моторни превозни средства, поради което приема, че независимо дали съществува възможност да бъде преместен в пространството, гаражната клетка не е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗУТ. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът констатира, че гаражът е изграден през 2012 г. и прави извод, че строежът не е търпим и не попада в хипотезата на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт № 7/07.05.2021 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на гараж, изграден от метална конструкция върху бетонова основа с покрив и ограждащи стени от LT-ламарина, с приблизителни размери 7,23 м. дължина, 3, 86 м. ширина и средна височина около 2, 95 м, без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативния акт е съобщен по реда на 4, ал.1 ПЗР на ЗУТ, а също така жалбоподателя е уведомен и с писмо, изх. № 9100-639/15.06.2021 г., получено лично от него на 17.06.2021 г., като в законоустановения срок не е депозирано възражение и не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен.

Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му същият не е търпим строеж по смисъла на 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ.

Твърдението в касационната жалба, че процесния гараж не е строеж, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗУТ и 5 т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е извода, че същият е за задоволяване на лични нужди и паркиране на автомобил. При липсата на това условие законосъобразно съдът приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Неотносимо към производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж е доводът, че жалбоподателя заплаща наем за ползване на общинската земя, върху която е построен гаражът, както и фактът, че в оформените споразумения за това същият е посочен като преместваем обект. Заплащането на наем за използване на земята касае облигационни взаимоотношение и не обосновава извод за законността на строежа.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 07.02.2022 г., постановено по адм. д. № 488/2021 г. по описа на Административен съд гр. Враца.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ