ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459

[населено място], 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов ч. т.д. № 104 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С. П. АД и „Билдест“ ЕООД срещу определение № 2739/30.09.2025 г. по т. д. № 1794/25 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 303 ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 179/04.07.2025 г. по т. д. № 1049/24 г. на ВКС в частта, с която е отменено решение № 796/21.12.2023 г. по т. д. № 568/2023 г. на САС, потвърждаващо решение № 450/04.04.2023 на СГС по т. д. № 1726/20 г., и „С. П. АД и „Билдест“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „Кор кънстракшън“ ООД сумата от 1 350 424,34 лв., представляваща горницата над сумата от 21 946,55 лв. до сумата от 1 372 370,89 лв. – по договор за доставки и строителство от 25.01.2019 г. Според частните жалбоподатели обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се в частната жалба, че след като касационнният съд е констатирал нередовност на молбата по чл. 303 ал. 1 ГПК, е следвало да даде указания на молителите за нейното отстраняване. Поддържа се, че действията на председателя на II –ро Т.О. на ВКС по администриране на преписка вх. № 13476/17.07.2025 г. сочат на редовност на молбата за отмяна с вх. № 87114/17.07.2025 г. За редовността на молбата може да се съди и от постановеното определение № 2375 от 24.07.2025 г. по ч. т.д. № 1510/25 г. на ВКС за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Поддържа се, че с решението на ВКС, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303 ал. 1 ГПК, е следвало не да се реши спорът по същество, а е следвало делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, защото нито СГС, нито САС са се произнесли по възражението на частните жалбоподатели /ответници по иска/, че не е налице извънсъдебно признание на предявения иск, обективирано в електронно писмо на И. Й. от 27.12.2019 г., защото то не е подписано от представителите на двете дружества. По този начин е нарушено правото на защита на частните жалбоподатели /молители/, защото липсва произнасяне по тяхното възражение.

Ответникът „К. К. ООД е подал отговор, с който оспорва частната жалба.

По допустимостта. Частната жалба е подадена от надлежни страни в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на производството по чл. 303 -309 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество – частната жалба е неоснователна. Правилни са изводите в обжалваното определение, че наведените в молбата по чл. 303 ал. 1, т. 5 ГПК доводи за непроизнасяне от ВКС по т. д. № 1049/24 г. по възражението на молителите /ответници/ за липсата на представителна власт на лицето, направило от тяхно име извънсъдебно признание в електронно писмо от 27.12.2019 г., са извън обхвата на производството по отмяна на влязло в сила решение.

Настоящият състав на касационният съд намира, че фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на който се позовават молителите, може да е налице, когато е повдигнато фактическото твърдение, че поради нарушаване на процесуалните правила те са били лишени от възможността да участват в инстанционното разглеждане на спора.

Касационният съд констатира, че в молбата за отмяна не са повдигнати твърдения за конкретно нарушение на процесуалните правила, което да е довело до лишаване на молителите от възможността да участват в инстанционното разглеждане на спора. Молителите, включително и в частната жалба, не отричат участието си в процеса пред трите съдебни инстанции. Напротив – тезата им сочи, че те са участвали надлежно в производството пред всяка една съдебна инстанция и не са били лишени от възможността да релевират доводи и възражения срещу предявения иск, както и да сочат доказателства в подкрепа на тяхната защитна линия.

Твърденията в молбата за отмяна – за необсъждане от съда на възражението на молителите за липса на представителна власт на лицето И. Й., направило от тяхно име в електронно писмо от 27.12.2019 г. изявление за извънсъдебно признание на иска, са релевантни в производството по разглеждане на касационна жалба по същество. Тези твърдения не се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в процеса, приключил с окончателното решение на ВКС, което да е основание, предвидено от законодателя по чл. 303 ал. 1 ГПК, за отмяна на последното решение.

Повдигнатите в молбата по чл. 303 ал. 1 ГПК фактически твърдения, въз основа на които молителите извеждат основателността на тяхното искане, не позволяват въведеният от тях факт да се подведе под нормата на чл. 303 ал. 1, т. 5 ГПК. Настоящият състав на касационния съд намира, че фактическите твърдения в молбата би могло да се подведат под нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – да се квалифицират като касационно основание за отмяна на обжалвано по реда на инстанционния контрол въззивно решение.

Въпросът дали съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска, е обсъдил в пълнота наведените по делото доводи и възражения, респ. дали неговите изводи по тях са обосновани, е извън предмета на производството по отмяна на влязло в сила решение.

В производството по чл. 303 -309 ГПК за отмяна на влезли в сила решения касационният съд не действа в качеството на редовна съдебна инстанция за контрол, която да разглежда въпроси, имащи значение за правилността на процесното решение, а оттам и за основателността на иска. Производството по чл. 303 ГПК е средство не за инстанционна проверка, а за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само при наличие на някоя от изчерпателно посочените в нормата на чл. 303 ГПК причини - извън тях, молбата е недопустима.

С т. 10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Настоящият състав на касационния съд намира, че подадената молба изначално - по твърдения, е процесуално недопустима, защото посочените в нея факти не попадат в хипотезата на което и да е от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. В този случай е налице основание за оставяне без разглеждане на молбата, а не за даване на указания за отстраняване на нередовности. Правилно предходният състав на касационния съд не е давал указания за отстраняване на нередовности, защото въведеният от молителя факт не е относим към никое от изчерпателно посочените в нормата на чл. 303 ал. 1 ГПК основания за отмяна, а липсата на относими към производството за отмяна на влязло в сила решение основания води до недопустимост на молбата за отмяна.

Възражението в частната жалба, че действията на председателя на II-ро Т.О на ВКС по администриране на преписка вх. № 13476/17.07.2025 г. сочат на редовност на молбата за отмяна с вх. № 87114/17.07.2025 г., е неоснователно. Председателят на II-ро Т.О на ВКС не извършва проверка за процесуалната допустимост на молба по чл. 303 ал. 1 ГПК, доколкото съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е компетентен да се произнесе по този въпрос. Този извод следва да се отнася и до определение № 2375 от 24.07.2025 г. по ч. т.д. № 1510/25 г. на ВКС, с което по твърдения в частната жалба е било спряно изпълнението на влязлото в сила решение.

Настоящият състав на касационния съд намира, че изводът в обжалваното определение за недопустимост на молбата поради липсата на твърдения, очертаващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2739/30.09.2025 г. по т. д. № 1794/25 г. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.