ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

ч. т. дело №641/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК по повод подадена частна жалба от Р. С. В. и [фирма], [населено място], чрез адвокат А. М., с вх.№7140 от 01.08.2011 год. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.07.2011 год. срещу Определение №579 от 13.07.2011 год. по ч. т.д.№528/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение №851 от 13.08.2009 год. по ч. гр. д.№738/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1036 от 11.06.2009 год. по т. д. № 128/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определението за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение и е обезсилен издаденият в полза на жалбоподателите изпълнителен лист. Твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото неправилно съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение не е прекратително. Подържат, че с първоинстанционното определение на Пловдивския окръжен съд е обезсилен издаденият изпълнителен лист, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК се прекратява изпълнителният процес.

Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване/чл. 274, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че разпореждането с правно основание чл. 407, ал. 1 ГПК не подлежи на касационен контрол. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че обжалваното пред ВКС-ІІ Т.О. определение е прекратително по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като постановеното обезсилване на изпълнителния лис е основание за прекратяване на изпълнителното производство. Въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, постановено на основание чл. 407, ал. 1 ГПК, не попада под хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд обезсилване на издадения вече изпълнителен лист води до прекратяване на изпълнителния процес, а не на по-нататъшното развитие на настоящето дело.

Трайно установена е практиката на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по чл. 274, ал. 3 ГПК, по разрешения с нея процесуалноправен въпрос, че разпорежданията по чл. 407, ал. 1 ГПК не подлежат на касационен контрол-Определение №598 от 19.09.2011 год. по ч. т.д.№526/2011 год. на ВКС, І Т.О., Определение № 395 от 08.06.2010 год. по ч. т.д.№154/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №667 от 07.10.2010 год. по ч. т.д.№841/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. Рзпорежданията, с които се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, касаят друго, съпътсващо исковото производство, поради което и прекратяването на изпълнителното производство, поради обезсилване на издадения вече изпълнителен лист, не означава преграждне на по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. ал. 3, т. 1 ГПК. Правната природа на разпорежданията по чл. 407, ал. 1 ГПК е аналогична с тази по чл. 244 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т. 6 на ТР 1-2001-ОСГК за тяхната необжалваемост пред ВКС не е изгубило значение.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №579 от 13.07.201 год. по ч. т.д.№528/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: