Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата И. С. К., чрез адв.И. М. срещу решение№ 18494/20.11.2014 г. по гр. дело № 2575/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 11.04.2013 г. по гр. дело № 34858/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу [фирма] [населено място] иск с пр. осн. чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 21 161.53 лв., представляваща платено от ищцата задължение на дружеството за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, с предмет ремонт на собствения му автомобил „П. К.”, за което била издадена фактура № 2192/21.03.2008 г.

Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са процесуална недопустимост, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Според жалбоподателката предявения от същата иск е с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, на която правна квалификация сочат изложените фактически основания в исковата молба и заявения петитум. Поддържа също, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.

В изложението са формулирани правните въпроси: 1. допустимо ли е произнасянето от страна на въззивния съд по непредявен иск-в случая по чл. 74 ЗЗД, 2. дължи ли въззивният съд произнасяне по предявения от ищеца иск – в случая по чл. 59 ЗЗД и съответно следва ли да обсъди доводите на страната по отношение на така предявения иск, 3. в случай, че съдът не приеме правната квалификация на иска, дадена от страната, следва ли съдът да се произнесе защо не приема тази квалификация, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК и ППВС № 1/28.05.1979 г. на ВС.

Ответникът по касационната жалба [фирма]/с предишно наименование [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт А. Т. е изразил становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Третото лице помагач на страната на ответника [фирма] [населено място] не е изразило становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД.

От фактическа страна е прието, че на 30. 08. 2006 год. е сключен договор за финансов лизинг, с който лизингодателят [фирма] предоставил на лизингополучателя [фирма] един брой употребяван автомобил „П. К.”. Прието е, че с приемо-предавателен протокол, съставен на 11. 09. 2006 год. на лизингополучателя е предаден лек автомобил марка „П. К.” с рег. [рег. номер на МПС].

Прието е, че в случая е издадена фактура № 2192/21. 03. 2008 год. от [фирма] за извършена услуга ремонт на автомобил „П. К.”, с per. [рег. номер на МПС] на стойност 21161.53 лева, по която като получател е посочено ответното дружество. Посочил е, че фактурата е подписана от представител на дружеството, извършило услугата и за получател от лицето И. К.. Въз основа на фискален бон, издаден на 21. 03. 2008 год. е прието за установено, че сума в размер на 21161.53 лева е платена на [фирма].

Съдът е приел, че на 21. 03. 2008 год. е издадена служебна бележка от счетоводител в [фирма], от която е установено, че сумата от 21161.53 лева по фактура № 2192/ 21. 03. 2008 год. е внесена в брой от лицето И. К..

Като е възприел заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че като платец в издадената фактура № 2192/21. 03. 2008 год. е записано лицето И. К., че фактурата е осчетоводена по надлежния ред в счетоводството на [фирма], че при осчетоводяване на първичните документи, каквато е фактурата, не се записват имената на платците на сумата.

Въззивният съд е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд относно елементите от фактическия състав на чл. 74 ЗЗД, при установяването на които искът е основателен – 1. че между ответника и [фирма] са възникнали облигационни отношения по сключен договор за изработка; 2. че в тежест на ответника е възникнало парично задължение по този договор да заплати възнаграждение в размер на 21161.53 лева; 3. че ищецът е заплатил на [фирма] сумата от 21161.53 лева; 4. че ищецът е имал интерес да изпълни задължението на ответника.

Прието е, че по делото не са представени доказателства за сключване на писмен договор за изработка, който да е предмет на извършване на ремонта на катастрофиралия лек автомобил „П. К.”.

Според въззивния съд от представената по делото фактура № 2192/21. 03.2008 год. не може да се направи извод, че ответникът е възложил на [фирма] да извърши ремонт на увредения автомобил и че се е задължил да заплати възнаграждение за тази работа в размер на 21161.53 лева. Извода е обоснован, поради обстоятелството, че посоченият счетоводен документ не подписан от представител на ответника. Прието е, че подписът за получател е положен от ищцата И. К., че същата според твърдените от нея факти е служител по трудово правоотношение на изпълнителя, а не на възложителя по твърдяната сделка. Прието е също, че няма представени доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е била упълномощена от ответника да сключи от негово име договор за изработка с предмет ремонт на катастрофиралия автомобил.

Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 74 ЗЗД предвижда, освен изпълнение на задължение и елемент от фактическия състав - правен интерес от изпълнението. Посочил е, че правният интерес се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане.

Въззивният съд е приел, че по същността си суброгацията представлява преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице, защото това трето лице е удовлетворило кредитора, като е имало интерес от това. Според съда когато третото лице плаща на кредитора и погасява задължението на длъжника, възможността да му се върне обратно това, което е платило, зависи от вътрешните отношения между него и длъжника - мандат, договор за заем, управляване на чужда работа без мандат, плащане без основание - например плащане по грешка, дарение. Прието е, че третото лице има интерес да замести удовлетворения кредитор в правата му, съответно и в преимуществата, с които кредиторовото вземане може да бъде съпроводено. Посочил е, че възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения кредитор не го лишава от личния му обратен иск срещу длъжника, произтичащ от вътрешните им правоотношения.

Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която законът допуска изпълнилото чуждо задължение трето лице да встъпи в правата на кредитора, но само ако е налице изискването третото лице да има правен интерес от изпълнението, което означава облигационното правоотношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни имуществени права на това лице.

Прието е, че изпълнението на едно чуждо задължение не води автоматично до придобиване на вземане спрямо първоначалния длъжник, освен в хипотезата на встъпване в правата на удовлетворения кредитор, ако изпълнилият чуждото задължение е имал правен интерес да стори това, каквито доказателства, според съда не са представени по делото.

Въззивният съд е приел, че уредената законна суброгация според чл. 74 ЗЗД освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Прието е, че следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитор-длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществени права на третото лице, на което поради това да се признае правен интерес от изпълнение. Според съда правният интерес се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане, че данни в тази насока липсват. Приел е, че, изпълнилата чуждото задължение ищца, сама се е съгласила да стори това самоволно и без да е задължена по никакъв начин.

При тези съображения съдът е приел, че първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен е правилно и е потвърдил същото.

По правните въпроси:

Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на вероятност решението да е процесуално недопустимо. Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на посоченото и поради това, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо съдът намира, че следва да го допусне до касационен контрол, което е в правомощията му съобразно тълкуването в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 18494/20.11.2014 г. по гр. дело № 2575/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 5013/16.01.2015 г., подадена от ищцата И. С. К., чрез адв.И. М., съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 9.

Указва на жалбоподателката И. С. К., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да внесе по сметка на ВКС сумата 424 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответника – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес], вх.В, ет. 2, ап. 8.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: