Решение №152/29.12.2014 по гр. д. №4303/2014 на ВКС, ГК, II г.о.

РЕШЕНИЕ

№ 152

София, 29.12.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

Г. Н.

при участието на секретар Т. И

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 4303 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

А. Д. М. от [населено място] искана да бъде отменено влязлото в сила Решение Nо 196 от 12.10.2012 година постановено по гр. д. Nо 1151/2011 година на РС - Козлодуй, потвърдено с Решение No 169 от 17.04.2013 год. постановено по В.гр. д.No 830/2012 год. на ОС-Враца, с което са отхвърлени исковете му за отмяна на дарение по НА 171/2010 год. и връщане на дарения имот, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 и т. 6 ГПК.

С молбата за отмяна се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила на молителя не е предоставена правна помощ за изготвяне на въззивна жалба, такава е предоставена в по-късен момент, а касационният съд е приел, че входа на делото няма допуснати нарушения.

В срока по чл. 306 ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р. С. Ж..

По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия, намира:

Молбата за отмяна е неоснователна.

Отменителното производство е извънреден способ за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила решение на съдилищата. Възможността да се влияе на стабилитета на едно влязло в сила решение, като се стигне до неговата отмяна, предполага ограничени хипотези на приложение – а именно, тези лимитативно изброени от законодателя в чл. 303 ал. 1 и чл. 304 ГПК.

Законът поставя като предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна - т. е. това е лице, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна.

Нарушеното право на защита като основание за отмяна по см. на чл. 303 и сл. ГПК предполага наличие на една от установените по закон хипотези на нарушение на процесуалните правила, посочени по горе.

Не може да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

Основанието по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато 1./ страната е била лишена от възможността да участва по делото, 2. /или не е била надлежно представлявана или 3./ когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права.

В конкретния случай, по делото не са налице данни за лишаване на страната от участие поради нередовна процедура по призоваването, няма данни за искане за отлагане на делото, което да не е съобразено от съда т. е. за лишаване страната от ефективно участие в производството при разглеждане на спора пред първа и/или втора инстанция.

Не може да се приеме за основателно твърдението на молителя, че е налице основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК.

Визираното основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК предполага хипотеза, при която страната молител, при нарушение на съответните правила, да е била или да не е била представлявана от лицето по чл. 29 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) / ЗПП/.

Законът за правна помощ установява форма на особено процесуално представителство, произтичащо от нормата на чл. 29 ал. 3 ГПК. Касае се до представителство в рамките на съдебния граждански исков процес на „лице с неизвестен постоянен или настоящ адрес, което се представлява от лице, специално назначено от съда”. Законодателят има предвид хипотеза, при която атакуваното влязло в сила съдебно решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството.

Данните по делото сочат, че от момента, в който е поискана от страната правна помощ, такава е била надлежно осигурена от съда. Искането за правна помощ / ПП/ е направено след като страната ищец -настоящ молител е получила съобщение за постановеното от първата инстанция решение, поради което за съда няма задължение повторно да връчи ново обявление на назначени служебен защитник. От този момент страната е представлявана от назначение от съда служебен защитник, съобразно на установената по ЗПП процедура, същият е осъществил ефективна защита чрез своевременни доказателствени искания, писмени бележки, изготвяне на касационна жалба, поради което не може да се приеме тезата, че са налице нарушения на закона, които са лишили страната от ефективно участие в процеса.

Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданско-процесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността, да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. След като данните по делото не сочат на такива нарушения, то и исканата отмяна не може да бъде допусната.

По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданска колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение Nо 196 от 12.10.2012 година постановено по гр. д. Nо 1151/2011 година на РС - Козлодуй, потвърдено с Решение No 169 от 17.04.2013 год. постановено по В.гр. д.No 830/2012 год. на ОС-Враца, с което са отхвърлени исковете му за отмяна на дарение по НА No 171/2010 год. и връщане на дарения имот, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 и/или т. 6 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 4303/2014
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО

Други актове по делото:
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...