О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 249

София, 21.01.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3321 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез юрисконсулт В. И. против решение № 1663/19.03.2025 г. по в. гр. д. № 5995/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която като потвърдено решение № 2289 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 15883/2022 г. на Софийски районен съд, касаторът е осъден да заплати на Т. Н. П., на основание чл.2а ЗОДОВ сумата от 12 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на наложени обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода 10.08.2010 г. -05.03.2015 г. по допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ с определение № 23/06.08.2010 г. по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд по искане на Комисията, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу въззивното решение, което подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с неправилност на изводите на въззивния съд, че в конкретния случай е налице фактическия състав на чл.2а ЗОДОВ, при който може да се реализира отговорността на държавата...