ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489

София, 05.06.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1272 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.Г. като процесуален представител на „Къща-музей „Ив.Вазов” С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ПОС/ от 29.ХІ.2018г. по гр. д. № 2222/2018г.

Ответникът по жалбата С. Ф. Ф. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат Б.В. е заел становище, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:

С атакуваното решение ПОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на РС Карлово от 10.VІІ.2018г. по гр. д. № 1613/2017г. в частта, с която е уважен предявеният от С. Ф. срещу Къща-музей „Ив.Вазов” иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор” на къщата-музей на основание чл. 344 ал. 1 т. 6 КТ е незаконно, тъй като изменението на образователните изисквания за заемане на длъжността работодателят е следвало, но не е съгласувал с Министерство на културата /МК/. Съдът се е основал за извода си на разпоредбите на чл. 28 ал. 5 от ЗКН (ЗАКОН ЗА...