ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№434
гр.София, 03.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 89 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – Пловдив срещу въззивно решение № 168/16.10.2018 г., постановено по възз. гр. д.№369/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 616/04.05.2018 г. по гр. д. № 3065/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца К. Д. П. сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него досъдебно наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 70 000 лева искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд, като се иска съдебният акт да бъде отменен и размерът на присъденото обезщетение бъде намален в съответствие с принципа за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прокуратурата поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които обобщени касаят задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от наказателно преследване, прекратено в досъдебната фаза и за приложението на законовият критерий по чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а само с оглед възмездяване на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда. По тези въпроси се твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968г., ТР № 3/ 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Д. П. в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди - спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпления, по което наказателното производство е завършило с постановление на прокуратурата за прекратяване.
При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че повдигнатото обвинение е за извършени от К. П. престъпления (присвояване, престъпление по служба, престъпление против кредиторите, документно престъпление) в качеството му на длъжностно лице – заместник - кмет на [община]- по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Посочено е, че наказателното производство е продължило 5 години - ищецът е привлечен като обвиняем на 30.04.2010 г. и му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева. С постановление от 06.12.2013г. на ОП – Пловдив досъдебното производство е частично прекратено по повдигнатите обвинения по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 203, ал. 1 от НК и по чл. 227б ал. 2, вр. ал. 1 от НК. След това, с постановление от 23.03.2015 г. на РП – Пловдив производството е прекратено и в останалата му част по обвиненията по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въззивният съд е приел, че неоснователно воденото наказателно производство безспорно е причинило на ищеца негативни изживявания – стрес, притеснения, неудобство, срам; накърнило е доброто му име и авторитет в обществото, променило е обичайния му начин на живот; отразило се е на професионалната му реализация, както и на личния и семейния му живот. Същевременно, посочено е, че производството се е развило само в досъдебната си фаза, процесуалните действия с участието на ищеца са сравнително малко и не е налагана мярка, ограничаваща личната му свобода.
За да счете, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата 30 000 лв., съдът е отдал решаващо значение на факта, че случаят е получил широка медийна разгласа и на обстоятелството, че незаконното обвинение е било за извършено умишлено престъпление във връзка с упражняваната професия и заеманата от К.П. длъжност на заместник – кмет, като е направен извод, че в тези случаи негативното отражение в неимуществената сфера на лицето е много по-силно. Прието е, че създадената негативна представа за личността на К.П., начина, по който е узнал за обвиненията, публичното злепоставяне на доброто му име и създадените притеснения на най-близките му хора (родители, съпруга и деца), са причинили значителни по вид, обем и интензитет неимуществени вреди, които и към момента не са преодоляни.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора в изложението му правни въпроси, касаещи критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, са правно релевантни. Същите от значение за изхода на спора и същевременно са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика - ППВС №4/1968г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и установената практика на ВКС - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №1639/2017 г., IV г. о. и др. (по въпроса за обстоятелствата, имащи значение при приложението на критерия, установен в чл. 52 ЗЗД).
Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 16.10.2018 г., постановено по възз. гр. д.№369/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.