Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба от адв. А. Ж. лично и като процесуален представител на Г. Х. Р. за допълване на решението № 133 от 18.02.2019 год. по същото дело с присъждане на направените от Г. Р. разноски съобразно отхвърлената част от иска срещу него, за всички инстанции, а в полза на адв. Ж. се определи и присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по делото за оказаната безплатна правна помощ на Р..

Насрещната страна – Д. А. М. не е взел становище по искането.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. намира следното:

С решение № 133 от 18.02.2019 год. по гр. д. № 692/2018 год. настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС е отменил частично въззивното решение по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС до размер на сумата 18 085 лв. и вместо това осъдил ответника Г. Х. Р. да заплати на горното основание на Д. А. М. горната сума, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения недвижим имот – описаната вилна сграда в к. к. Б. за периода от 21.11.2006 год. до 15.07.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2010 год. до окончателното й плащане. Със същото решение касационният съд е оставил в сила въззивното решение в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над сумата 18 085 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и е осъден Г. Х. Р. да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1 363 лв. съобразно уважената част на иска.

Произнасяне по искането на ответника Г. Р. за присъждане на разноски за касационната инстанция, направено в представения писмен отговор срещу жалбата на ищеца М. /л. 32-34 от касационното производство/ липсва в постановеното решение. С оглед на това и настоящата молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с искане за допълването му в частта за разноските в полза на Р. е процесуално допустима, независимо от липсата на списък по чл. 80 ГПК /т. 8 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

Претендираните от настоящия молител Г. Р., ответник в приключилото касационно производство по жалбата на другата страна, разноски съразмерно с отхвърлената част на иска за разликата от 18 085 лв. до пълния размер на претенцията от 50 000 лв. не могат да се присъдят, тъй като доказателства за направени такива в настоящето производство няма. Както е разяснено в т. 1 от цитираното тълкувателно решение разноските са направени от страната разходи по водене на делото, които съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството, каквито са разноските за правна защита, включващи възнаграждението за един адвокат. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като отношенията между страната и упълномощения адвокат по договора за правна защита касаят единствено поетите от тях задължения. В производството по делото за защитата на Р. е осъществена безплатна правна помощ, съгласно представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие между Р. и адв. Ал. Ж., съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Поради това и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не са направени от този ответник, липсват доказателства и за други такива, с оглед и на обстоятелството, че същият е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение от 10.11.2017 год. на Софийския апелативен съд /л. 58 от касационното производство/, а и касационно обжалване не е допуснато по подадена от него жалба. Същият не е представил и списък по чл. 80 ГПК. Поради това и в негова полза не се дължат разноски от другата страна в рамките на претендираните такива за касационното производство, независимо от изхода на спора по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Молбата на адв. А. Ж. от САК по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна и следва да се уважи. Искането за присъждане на разноски за касационното производство, в т. ч. и адвокатско възнаграждение, е направено своевременно в представения отговор на ответника Р., чрез адв. Ж., осъществяващ безплатна правна помощ по процесуалното му представителство съгласно договореното между тях. Предпоставките за възмездяване на адвокатската помощ са предвидени в чл. 38, ал. 2, като съгласно предл. 2 е предвидено съдът да определи дължимото възнаграждение, препращайки относно размера му към Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС с предмет отхвърлителната му част в размер на сумата 31 915 лв. /разликата над уважения размер от 18 085 лв. до претендирания такъв от 50 000 лв./ и приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение, същото възлиза на сумата 1 487.45 лв., което ищецът следва да заплати на адв. Ж..

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за предходните инстанции е заявено след приключване на устните състезания по делото, поради което и не е предмет на претенцията за разноски. Същото важи и за искането на Г. Р. за присъждане на разноски извън тези за касационното производство, поради което и подадената молба в тази й част не може да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 133 от 18.02.2019 год. по гр. д. № 692/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС, на основание чл. 248 ГПК, като

ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на адвокат А. Н. Ж. от САК, ЕГН [ЕГН], в качеството му на процесуален представител на Г. Х. Р., адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на сумата 1 487.45 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и 45 ст./.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Х. Р., чрез адв. Ал. Ж., и на адв. А. Ж. лично, в останалата й част за допълване на горното решение в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: