Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх.Nо 4536 / 12. 11. 2018 год. на С. Б. Р., непълнолетна действаща със съгласието на законния представител – майка Р. С. Р., заявена чрез процесуалния представител - адв. Р. В. – АК В. срещу въззивно Решение No 61 от 04.10.2018 година постановено по В.гр. д Nо 165/2018 година на ОС-Разград, в частта по извършване на съдебната делба на основание чл. 353 ГПК.

С касационната жалба на С. Р. се поддържа, че в обжалваната част въззивно решение е неправилно, постановено в противоречие на закона - неправилно приложена разпоредбата на чл. 353 ГПК.

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 год., Решение № 74 /25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, Решение № 7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на ВКС, без да е формулиран конкретен правен въпрос, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, но безсъмнение касаещ основанията за приложение на чл. 353 ГПК като способ за ликвидиране на съсобствеността.

Поддържа се и довод за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Претендират се разноски при допускане на касационното обжалване.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касацията П. Д., чрез адв. Й. К. АК Р., в който се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част от С. Р. е законосъобразно, доколкото в тази част е спазен основния принцип на делбеното производство, а имено всеки съделител да получи дяла си в натура. Поддържа се, че няма противоречие с практиката на ВКС - сочи се Решение № 102/19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на I – г. о. на ВКС.

С втора, самостоятелна касационна жалба вх. № 4624/16.11.2018 година, въззивното Решение No 61 от 04.10.2018 година по В.гр. д Nо 165/2018 година на ОС-Разград се обжалва от П. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Й. К. АК Р., в частта, в която П. С. Д. е осъден да заплати на С. Б. Р., сума от 3 750 лв. за стойностно уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението.

С касационната жалба се поддържа, че въззивно решение в частта по уравнение на дяловете е очевидно неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост – основание за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Претендират се разноски.

Искането за допускане на касационното обжалване се основава и в приложното поле на по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: може ли съдът при поделяне на имоти по чл. 353 ГПК да изравни дяловете в пари, което изравнение да не съответства на чл. 69 ал. 2 ЗН? с довод, че даденото разрешени е в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 279 / 05.07.2010 г. по гр. д. № 350/2009 г. на ВКС, II – г. о.

В срока по чл. 287 ГПК не е депозиран отговор от ответника по касационната жалба.

Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените в касационните жалби основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК и при съблюдаване критериите на чл. 280, ал. 3 ГПК, намира:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу обжалваеми съдебни актове - решения на въззивния съд по чл. 353 ГПК и чл. 247 ГПК във връзка с паричното уравнение на дяловете в делбата, поради което са процесуално допустими.

С обжалваното решение, въззивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция по извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан и е постановил ново решение, с което на основание чл. 353 ГПК е приел да се извърши делбата като на всеки от съделителите бъде разпределен дял в натура, съобразно правата в съсобствеността и е постановено да се извърши стойностно уравнение на дяловете.

При постановяване на обжалваното решение, окръжният съд е приел, че макар и в конкретния случай допуснатите до делба недвижими имоти да са разнородни според функционалната си характеристика (жилище – апартамент и гараж), следва да се приложи чл. 353 ГПК. Доколкото броят на обектите съответства на броя на съделителите и пазарната им цена е максимално близка до стойността на дела на всеки един от тях, в самостоятелен дял на С. Д. е разпределен гаража, а в дял на съделителката Р. е разпределен жилищния имот, в духа на разрешението, възприето от ВКС с Решение № 102/19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на I – г. о. на ВКС.

За да определи сумите за уравнения на дяловете, с обжалваното решение е прието, че неравенството в дяловете, разпределени между съделителите, следва да бъде коригирано в пари, поради което съделителят С. Д. е осъден да заплати на съделителката С. Р. сумата от 3750 лв. ( три хиляди седемстотин и петдесет лева ) за стойностно уравнение на дяловете.

По касационната жалба на С. Б. Р., непълнолетна действаща със съгласието на своя законен представител Р. С. Р., майка. Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касае частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по извършване на делбата чрез изнасяне имотите на публична продан и постановил решение, с което разпределил имотите като самостоятелни дяловете на основание чл. 353 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС. Искането и за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено.

Предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание е поставеният от касатора, обуславящ изхода на делото правен въпрос, да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по съществен правен въпрос. В случая се поддържа, че този въпрос касае избрания от съда способ на извършване на делбата по чл. 353 ГПК и е разрешен в противоречие с тезите по Решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г., Решение № 74/25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, Решение № 7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на ВКС.

Въпросът за правилното приложение на процесуалния закон в случая чл. 353 ГПК, съобразно събраните по делото доказателства, е въпрос по същество на спора и изисква преценка на касационния съд относно правилността на обжалваното решение. Преценката за законосъобразност на въззивното решение с оглед на приложената конкретна правна норма може да се направи само в рамките на същинския правораздавателен контрол на касационната инстанция, т. е. само и доколкото касационното обжалване е допуснато, поради което общо формулираният въпрос не може да послужи за съпоставка със разрешенията, дадени с цитираната съдебна практика.

Върховния касационен съд може да селектира касационната жалба само при съпоставката на дадени от съдилищата разрешение само при конкретно формулиран правен въпрос, по който е дадено разрешение в различните решения на съдилищата. Посочената от касатора практика на ВКС по приложение на чл. 353 ГПК касае различни хипотези, т. е. различни факти подведени под нормата на закона, поради което и съпоставка на общо формулирания въпрос за приложение на разпределението в дялове като способ за извършване на делбата, не може да се извърши.

Касационното обжалване на касационната жалба касаеща способа по извършване на делбата, не може да се допусне и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК.

„Очевидна неправилност“ на обжалвания въззивен съдебен акт, като основание за допускане до касационно обжалване по см. на закона предполага такава неправилност на обжалваното въззивно решение, която може да се констатира от касационния съд без необходимостта от анализ и съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност следва да бъде възприета като такава форма на неправилността, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост в смисъла на пълно несъответствие между изводите за осъществени факти и приложен закон, водещи до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, постановен в противоречие със закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или спорът е решен въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, или решението е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на формалната логика. Във всички останали случаи, когато правилността произтича от неточно прилагане и тълкуване на закона, от действието на правните норми във времето или от неправилното възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, не е налице очевидна неправилност и предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда и условията на чл. 280 ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.

В случая не може да се приеме, че обжалваното решение е очевидно неправилно, доколкото липсват видими прояви на тежко нарушение на материалния или процесуален закон. Изложените от касатора аргументи с касационната жалба за неправилно възприемане на фактите, не могат да обосноват тезата за очевидна неправилност на решението.

След преценка на наведените доводи в касационна жалба на П. С. Д., настоящият състав намира искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в частта, в която въззивния съд го е осъдил да заплати на С. Р. сумата от 3750 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила, за основателно.

За да постанови решението си, въззивният съд приема, че неравенството в стойността на дяловете на съделителите след извършеното разпределение на конкретните самостоятелни обекти от делбената маса следвало да бъде изравнено с пари. В случая решаващият съд приема, че имуществото, което получава в дял П. Д. надвишава стойностното изражение на дела му със сумата 3750 лв., поради което го осъжда да заплати тази разликата в полза на съделителката С. Р..

Поддържаният довод, че решението на въззивния съд в обжалваната му част, по формулирания материално – правен въпрос, касаещ възможността при разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК съдът да изравни дяловете в пари, без това изравняване да съответства на принципа, установен с чл. 69, ал. 2 ЗН, обуславя извод за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото е видно противоречието на тезата, възприета с въззивното решение и тази, обективирана в мотивите на Решение № 279/05.07.2010 г. по гр. д. № 350/2009г. на II – г. о. на ВКС.

Така, обратно на изразеното становище с обжалваното въззивно решение, с цитираното решение на ВКС е прието обратното – а именно, че „когато някой от съделителите получава дял на стойност по – висока от стойността на дела му, уравнението следва да се извърши именно в размера на разлика между получен и притежаван стойност дял от общата маса, а не - като разлика между стойността на отделните дялове“.

При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% върху обжалваемия интерес или в конкретния случай се дължи ДТ в размер на сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд -състав на второ отделение на гражданската колегия, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 4536/12.11.2018 г. на С. Б. Р., непълнолетна действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. С. Р., заявена чрез процесуалния им представител адв. Р. В. АК - В., срещу въззивно Решение № 61 от 04.10.2018 г. по гр. възз. д. № 165/2018 г. на ОС-Разград, в частта по извършване на делбата на основание чл. 353 ГПК.

ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 4624/16.11.2018 г. на П. С. Д., заявена чрез процесуалния му представител адв. Й. К. от АК - Р., срещу въззивно Решение № 61/04.10.2018 г. по гр. възз. д. № 165/2018 г. на ОС - Разград,, в частта, с която същият е осъден да заплати на съделителката С. Б. Р. сумата от 3 750 лв. За уравнение на дяловете.

УКАЗВА на касатора П. С. Д. задължението за заплащане, на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 ТДТКССГПК на дължимата за касационното производство пропорционална държавна такса в размер на 75 лв. ( седемдесет и пет лева ), платима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на задължението за внасяне на посочената пропорционална ДТ касационното производство подлежи на прекратяване.

Насрочва делото за разглеждане в открито заседание на……........... 2019 година, 9 часа за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.

Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора П. С. Д. чрез процесуалния му представител адв. Й. К. от АК - Р.,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: