О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 235/2019 г. по описа на ВКС, ГК- II г. о.
Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по молба вх. № 158/09.01.2020 год. заявена от адв. Й. К. от АК – Р. в качеството на процесуален представител на П. С. Д. с искане за допълване на постановеното Решение № 151/07.01.2020 г. по гр. д. № 235/2019 г. на ВКС – II г. о. по реда на чл. 290 - 293 ГПК, в частта за разноските. Поддържа се, че искането за присъждане на направените в касационното производство разноски от страна на касатора е направено с молба вх.№ 5381/13.06.2019 г., но поради липсата на изрично произнасяне от съда, се иска допълване на посочения съдебен акт. Претендираните разноски са в размер на 605 лв. /шестстотин и пет лева/ представляващи платено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – С. Р. със съгласието на своята майка и законен представител Р. Р., чрез адв. И. З. - САК, излагат съображения, че не следва да се присъдят разноски по касационното производство, тъй като в производството по делба е започнало по инициатива на ищеца П. Д., твърди се, че постановеното Решение по в. гр. д. № 165/2018 г. на ОС – Разград правилно е разпределил в самостоятелен дял на всяка от страните, но в диспозитива на своето решение при доплащането, с което се уравняват дяловете въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която следвало да бъде поправена чрез депозиране на молба по чл. 247 ГПК, а не по реда на касационното обжалване, на последно място се твърди, че не са налице данни сторените от касатора Д. разноски да са платени.
Върховния касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като разгледа молбата и съобрази разпоредбите на закона, намира:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на молбата, съдът съобрази:
С Решение № 151/07.01.2020 г. по гр. д. № 235/2019 г. на II – г. о. на ВКС на основание чл. 293, ал.2 ГПК отменява частично въззивно Решение № 61/04.10.2018 г. по в. гр. д. № 165/2018 г. на ОС – Разград в частта, в която П. Д. е осъден да заплати на С. Р., сума от 3 750 лв., стойностно уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението по извършване на делбата по реда и на основание чл. 353 ГПК и вместо него постановява решение, с което осъжда С. Р. непълнолетна действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. Р. да заплати на П. Д. сумата от 3 750 лв. (стойностно уравнение на дяловете), ведно със законната лихва от датата на влизане на решението по извършване на делбата по реда и на основание чл. 353 ГПК.
Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото пред съответната инстанция.
Касационното производство е образувано по касационна жалба вх.№ 4536/12.11.2018 г. на С. Р., непълнолетна действаща със съгласието на законния представител – майка Р. Р., чрез адв. Р. В. срещу Решение № 61/04.10.2018 г. постановено по в. гр. д. № 165/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта по извършване на съдебната делба по чл. 353 ГПК.
Касационното производство е образувано и по втора самостоятелна касационна жалба вх.№ 4624/16.11.2018 г. на П. Д., чрез адв. Й. К. срещу Решение № 61/04.10.2018 г. постановено по в. гр. д. № 165/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, в която П. Д. е осъден да заплати на С. Р. сума от 3760 лв., стойностно уравнение на дяловете, в едно със законната лихва. Изложените обстоятелства оборват твърденията на процесуалния представител на ответната страна в касационното производство, според когото в случая при постановяването на своето решение въззивния съд е допуснал явна фактическа грешка и същата следвало да бъде поправена от съда по реда на чл. 247 ГПК, a касационното производство не е инициирано от неговата довереница следователно тя не следва да понася сторените разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, доколкото както е посочено по - горе самото касационно производство е образувано и по касационна жалба на действащата чрез законния си представител С. Р. и изложените съображения за недължимост на сторените от касатора Д. разноски са неоснователни, направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като същите са породени във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения съдебен акт на въззивната инстанция. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд, в този смисъл ПП ВС № 7-73 т. 9 според която „когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК( отм. )“.
Касаторът П. Д. чрез процесуалния си представител е заявил претенция да му бъдат присъдени сторените разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Към касационната жалба са представени списък за разноски по чл. 80 ГПК (л.26) и на Договор за правна защита и съдействие № 0000071557 (л. 27 - гръб), от които е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е платено в брой, в последствие с молба вх.№ 5381/13.06.2019 г. страната е представила списък по чл.80 ГПК /лист 48 по делото/, в който се претендират разноски в размер на 605 лв. /от които 500 лв., адвокатско възнаграждение и 105 лв. съдебно деловодни разноски/.
Видно от постановения по делото диспозитив на решението по чл. 293, ал.2 ГПК, липсва произнасяне по искането за разноски, поради което и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК същите следва да бъдат присъдени в установения (доказан) по делото размер. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от насрещната страна съразмерно с уважената част от иска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда и на основание чл. 248, ал.1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК Решение № 151/07.01.2020 г. по гр. д. № 235/2019 г. на ВКС – II г. о., относно разноските, като
ОСЪЖДА С. Б. Р. с ЕГН: [ЕГН] /непълнолетна/ действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р. С. Р. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на П. С. Д. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 605 лв. (шестстотин и пет лева), представляващи направените в касационното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: