ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345

31.05.2019

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Г. И ч. т.д. 1171 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Т. Инвест“ ЕООД чрез управителя М. Д. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.2.2019 г., с което е върната въззивната й жалба срещу решението, постановено по т. д. 879/14 г., Окръжен съд – Пловдив, 13 състав. Изложени са съображения относно това, че въззивната жалба не е просрочена. Според частния жалбоподател съдът след като е констатирал, че адвокат В. Д. е напуснал съобщения по делото адрес, е следвало да изпрати съобщението на известния вече, посочен от длъжностното лице призовкар, нов адрес. Не можело да се приложи съобщението на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК. Връчването по този начин изисква или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото или страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означавало в продължение на един месец от време – лицето адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му да не може да бъде връчена призовка. В конкретния случая имало посочен адрес /съдебен адрес, но от връчването на съобщението ставало ясно, че адресът е посетен само веднъж. Това обстоятелство противоречало на трайно установената и задължителна практика на ВКС, съгласно която предвидена в чл. 41, ал. 2 от ГПК фикция за призоваване можела да намери приложение единствено, в случай, че по делото...