Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от С. М.Р. против решение № 175 от 22. 10. 2014 г. по гр. д. № 172/2014 г. на Силистренския окръжен съд, ГО. Излагат се съображения за неправилност на решението в частта относно определените размери на квотите на съделителите в съсобствеността и се иска отмяната му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Ф. А. Р. изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото.

Останалите съделители – ответници по жалбата З. А. Д., Р. А. Д., С. М. Р., Е. С. Р., Д. С. Р. и А. Д. Р. не изразяват становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.

С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е допусната делба на два земеделски имота, находящи се в [населено място], общ. Д., обл. С., между З. А. Д., Р. А. Д., Ф. А. Р., С. М. Р., Е. С. Р., Д. С. Р. и А. Д. Р., при дялове: по 9/72 ид. ч. за З. А. Д. и Р. А. Д., 27/72 ид. ч. за А. Д. Р., 18/72 ид. ч. за Ф. А. Р. и по 3/72 ид. ч. за С. М.Р., Е. С. Р. и Д. С. Р..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че квотите на съделителите следва да се определят по правилото на чл. чл. 5 и 9 ЗН и съгласно саморъчното завещание, направено от Ю. Р. в полза на сина й Ф. А. Р.. Приел е, че не следва да разглежда възражението на С. М. Р. за възстановяване на запазената част на прекия й наследодател С. А. Р. от наследството на Ю. Р., накърнена с оставеното в полза на Ф. А. Р. саморъчно завещание, тъй като като правото по чл. 30 ЗН не е упражнено с възражение с подаването на отговор по чл. 131 ГПК, нито с иск. Прието е, че дори да се приеме, че в срока за отговор е направено такова възражение, то ще е налице непълнота на решението на районния съд, която не може да бъде отстранена, тъй като в едномесечния срок не е поискано допълването му /независимо, че във въззивната жалба, т. е. в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, се е поддържало непроизнасяне по възражението по чл. 29 ЗН за накърнена запазена част на С. А. Р./.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос – преклудирано ли е възражение по чл. 30 ЗН, направено в делбеното производство, във фаза по допускане на делбата, след изтичане срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в първото заседание по чл. 342 ГПК, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика.

Настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по така поставения въпрос. Както бе посочено по-горе, в мотивите към въззивното решение е прието, че не следва да разглежда възражението на С. М.Р. за възстановяване на запазената част на прекия й наследодател С. А. Р. от наследството на Ю. А. Р., накърнена с оставеното от последната в полза на Ф. А. Р. саморъчно завещание, тъй като правото по чл. 30 ЗН е преклудирано поради неупражняването му чрез възражение или иск в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. Този извод противоречи на приетото в решение № 311 от 4. 01. 2012 г. по гр. д. № 503/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, според което разпоредбата на чл. 342 ГПК, приложима в делбеното производство, е специална спрямо тази на чл. 133 ГПК и предвижда настъпването на преклузията на възраженията на съделителите срещу правото на някой да участва в делбата, размера на неговия дял и против включването в наследствената маса на някои имоти, в един по-късен момент – първото по делото заседание.

На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 40 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК и съгласно приетото в ТР № 6/6. 11. 2013 г., т. 17.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 22. 10. 2014 г. по гр. д. № 172/2014 г. на Силистренския окръжен съд, ГО.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя С. М. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 40 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: