О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4209

София, 20.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 1164 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г. и Д. К. Г., чрез адвокат Е. Р., срещу решение № 325 от 19.12.2022 г. по в. гр. д.№ 315/2022 г. Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 196 от 28.07.2022 г. по гр. д.№ 986/2021 г. на Районен съд-Смолян, с което е уважен предявеният от В. Г. В. и М. Н. В. срещу В. Г. Г. и Д. К. Г. иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание придобивна давност, на недвижим имот - жилище с площ от 59.8 кв. м., включваща и тераса от 5.10 кв. м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на жилищната сграда, построена в имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], състоящо се от коридор, стая, дневна, кухня и трапезария, преддверие с баня и тоалетна, тераса, ведно с принадлежащото му избено помещение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на гореописания имот.

Касаторите поддържат недопустимост на решението поради постановяването му по нередовна искова молба, несъдържаща индивидуализация на прилежащото към процесното жилище избено помещение, както и поради липса на правен интерес от предявяване на иска срещу Д. Г., с твърдения, че същата не оспорва ищцата да притежава наследствен дял от жилището. Излагат и съображения за неправилност на решението поради необоснованост на извода на въззивния съд, че спорният имот представлява самостоятелен обект на собственост и може да бъде придобиван по давност. Сочат и допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235, 236, 155 ГПК – неизвършване на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, необсъждане на всички доводи на ответниците, позоваване на служебно известни обстоятелства, които не са съобщени на страните. Твърдят и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 79, ал.1 ЗС. Искат допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ищците В. Г. В. и М. Н. В., в депозиран отговор, чрез адвокат Н. М. и адвокат В. Р., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата В. В. и ответникът В. Г. са законни наследници, дъщеря и син, на К. С. Г., починала на 13.02.1993 г., и Г. В. Г., починал на 23.11.2014 г. През 1977 г. на Г. В. Г. и П. И. Д. е отстъпено възмездно право на строеж на процесната жилищна сграда върху държавен парцел, съгласно одобрен архитектурен проект. Издадено е и строително разрешение № 8/27.01.1978 г. за нова жилищна сграда на 2+1+1/2 етажа, по одобрен архитектурен проект, с площ от 128.50 кв. м. Не се спори между страните, че строителството на жилищната сграда е реализирано по време на брака на К. С. Г. и Г. В. Г.. На 27.12.1993 г., с договор за доброволна делба на построената двуетажна масивна жилищна сграда, Г. В. Г. е придобил в дял и изключителна собственост втория жилищен етаж със застроена площ от 132 кв. м., състоящ се от кухня, 4 стаи, салон и сервизни помещения, западната част от сутерена със застроена площ от 41 кв. м., състояща се от четири помещения, западната половина от тавана с полезна площ от 132 кв. м. и западния гараж (с работилница), със застроена площ от 21 кв. м. от избения етаж, 1/2 идеална част от общите части на жилищната сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху парцела, а П. И. Д. е получил в дял и е станал собственик на първия жилищен етаж със застроена площ от 132 кв. м., състоящ се от кухня, 4 стаи, салон и сервизни помещения, източната част от сутерена със застроена площ от 44 кв. м., състоящата се от 4 помещения, източната половина от тавана с полезна площ от 132 кв. м. и източния гараж (с работилница) със застроена площ от 26 кв. м. от избения етаж, 1/2 идеална част от общите части на жилищната сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху парцела. Съгласно удостоверение изх. № 25-306691/20.10.2021 г., издадено от СГКК-С., процесното жилище с площ от 59.8 кв. м., включваща и тераса с площ от 5.10 кв. м., обособено в западната част на сутеренния етаж на сграда с идентификатор [№], не е нанесено като отделен недвижим имот - обект на кадастъра.

С влязло в сила решение № 259 от 09.07.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. по описа на ОС-Смолян, след частична отмяна на решение № 11от 08.01.2018 г., поправено с решение № 86 от 02.03.2018 г., и двете постановени по гр. дело № 1160/2016 г. на РС - Смолян, е признато за установено по отношение на В. В., че Д. и В. Г. са собственици, при условията на съпружеска имуществена общност, на основание придобивна давност, на жилищен етаж с идентификатор [№], със застроена площ от 132 кв. м., на едно ниво, на западната половина от тавана в същата жилищна сграда, целия с площ от 132 кв., ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда, като е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част относно иска за собственост на гараж с площ 21 кв. м.

Според заключението на съдебнотехническата експертиза, по одобрения архитектурен проект на жилищната сграда западната половина от сутеренния етаж е следвало да включва четири помещения-мазета, две от които с излаз към тераса, но фактически на място в западната половина от етажа е обособено жилище със самостоятелен вход от дворното място по външна масивна стълба на западната фасада, състоящо се от коридор, дневна, кухня и трапезария преходна от дневната, една стая, преддверие, баня и тоалетна и тераса. Обособеното жилище отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за самостоятелен жилищен обект - има самостоятелен вход, жилищно помещение - стая, кухня, баня с тоалетна, като в дъното на коридора на жилището може да се обособи и самостоятелно складово помещение. Височината на помещенията от готов под до готов таван е 2.35 м. в дневна, кухня, трапезария и стая, 2.38 м. в коридора, преддверието и банята с тоалетна, 2.48 м. на балкона. Застроената площ на жилището е 57.31 кв. м. В процесния имот се намира апартаментно ел. табло с предпазители, без електромер, като електромерите на жилищната сграда са изнесени на западната фасада, в електромерни табла, но не съществува самостоятелен водомерен възел. От януари 2014 г. до септември 2020 г. във “ВиК” С. има отчет за потребление на вода от един водомер с клиент Г. Г. и Д. Г.. Обособяването на жилище в западната част на сутеренния етаж е извършено през 1990 г., при действието на ЗТСУ /отм./, без строителни книжа

Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено, че наследодателите на страните К. и Г. Г. още приживе разделили неформално имота между децата си, като на сина си В. Г. Г. предоставили владението върху втория жилищен етаж, а на дъщеря си В. Г. В. предоставили владението върху процесното жилище в западната част на сутеренния етаж. В. В. разрешила на родителите си да живеят в нейното жилище. И двамата наследодатели са заявявали, че жилището на сутеренния етаж е на В., но те ще живеят в него, докато са живи. Жилището е обзаведено изцяло от В. и в същото се намират само нейни вещи. След смъртта на наследодателите никой не живее в процесното жилище. Докато са живели в процесното жилище, наследодателите са ползвали тавана наполовина и избата под жилището, до гаража. И братът на ответницата - ищецът В. Г. имал ключ от жилището на сутеренния етаж, на което ответницата В. В. не се е противопоставяла, но не е владял същото, а само си почивал, когато работел в градината. В. В. никога не е живяла постоянно в жилището, но го посещава редовно. В. В. и В. Г. владели самостоятелно разпределените им от родителите им имоти, без да има спорове и несъгласия между тях. В исковата молба, по която е образувано по гр. д. № 1160/2016 година по описа на Смоленски районен съд, се съдържа признание на В. и Д. Г., ответници по настоящото дело, на неизгодния за тях факт, че родителите живеели на етажа на В. В. до смъртта си, знаейки, че това е нейният етаж.

От правна страна въззивният съд е приел, че процесният имот представлява самостоятелен обект на собственост и може да бъде придобиван на оригинерно основание, както и че е доказано осъществяваното от ищцата владение върху обекта от 1990 г. до предявяване на иска. Налице е поведение на своене на процесния имот от ищцата, доведено до знанието на ответниците. Придобивният давностен срок е изтекъл преди 2016 г. (когато е предявен искът за собственост от настоящите ответници В. и Д. Г. срещу настоящите ищци В. и М. В. ), без да са настъпили основания по чл. 115 или 116 ЗЗД за неговото спиране или прекратяване, поради което към 2016 г. В. В. е придобила правото на собственост на основание чл. 79, ал. 1 ЗС и нейните последващи изявления и защитни тези по гр. д. № 1160/2016 г. на СРС нямат за последица изгубване на придобитата собственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основания чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидната му неправилност.

Поставят се и следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. може ли да се придобие по давност обект от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на складово помещение и светла височина; 2. към кой момент се установява съответствието със строителните правила и нормативи; 3. може ли да се придобива по давност реално обособена част от сграда, доколкото не е налице одобрен архитектурен проект за разделяне, отделяне и обособяване на тези части в самостоятелен обект на правото на собственост.; 4. какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивния съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор; 5. длъжен ли е съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които е взел предвид в решението по делото; 6. следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор на същите; 7. длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; 8. в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворени изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпроси № 1, 2 и 3 – в противоречие с решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д.№ 766/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 1353 от 26.11.2008 г. по гр. д.№ 6286/2007 г. на ВКС, V г. о., решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр. д.№ 401/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 60100 от 13.10.2021 г. по гр. д.№ 498/2021 г. на ВКС, І г. о., решение № 45 от 04.05.2012 г. по гр. д.№ 482/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., въпроси № 4 и 5 – в противоречие с решение № 72 от 10.07.2019 г. по гр. д.№ 549/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 274 от 13.12.2011 г. по гр. д.№ 1514/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 50286 от 10.01.2023 г. по гр. д.№ 596/2022 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 95 от 16.06.2016 г. по гр. д.№ 5371/2015 г. на ВКС, ІV г. о., въпрос № 6 – в противоречие с решение № 60025 от 30.07.2021 г. по гр. д.№ 2796/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 411 от 03.12.2015 г. по гр. д.№ 2987/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д.№ 4591/2015 г. на ВКС, І г. о., въпрос № 7 – в противоречие с решение № 57 от 27.05.2022 г. по гр. д.№ 432/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 60089 от 02.08.2021 г. по гр. д.№ 934/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60156 от 14.07.2021 г. по гр. д.№ 3156/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., въпрос № 8 – в противоречие с решение № 60089 от 02.08.2021 г. по гр. д.№ 934/2020 г. на ВКС, І т. о.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, тъй като не съществува вероятност същото да е недопустимо поради нередовност на исковата молба и поради липса на интерес от предявяване на иска срещу Д. К. Г.. Исковата молба съответства на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК. Същата съдържа подробно изложение на правопораждащите факти, индивидуализация са спорния жилищен обект, включително и прилежащото му избено помещение (посочено е, че същото се намира на нивото под сутеренния етаж) и ясен петитум. Налице е правен интерес от предявяване на иска и срещу Д. Г., доколкото ищцата твърди да е изключителен собственик на процесния жилищен обект на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност, а ответницата Д. Г. оспорва така претендираното право с твърдения, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. по наследство от родителите си, а собственик на останалата 1/2 ид. ч. е съпругът й В. Г..

Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1, 2 и 3 от изложението.

В практиката на ВКС се приема, че предмет на самостоятелно придобиване може да бъде само такава реална част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект. Когато приземният или таванският етаж от сгради съдържа самостоятелни обекти на собственост (жилища, ателиета, гаражи), тези обекти на собственост могат да бъдат придобивани по давност, чрез сделка или на друго основание, както и да бъдат предмет на делба. Не представляват самостоятелни обекти на собственост – жилища или ателиета приземен или тавански етаж от жилищна сграда, ако същите не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за жилища или самостоятелни ателиета, действали към придобиването им или към момента на разрешаване на правния спор, включително и на изискванията за минимална светла височина и/или на изискванията за необходимите помещения, които трябва да съдържа жилище или ателие. Възможно е етаж от сграда да не отговаря на строителните правила и норми за жилище, но да има характеристиките на самостоятелно ателие, което също представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Когато приземният и таванският етажи в сграда в режим на етажна собственост не съдържат самостоятелни обекти на собственост, нито съдържат изградени складови помещения - принадлежности към самостоятелните жилищни обекти на собственост в сградата, то същите представляват общи части на сградата по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като служат за общо ползване от всички етажни собственици, като общи складови помещения към притежаваните от тях жилищни обекти. Като общи части, те не могат да бъдат придобивани самостоятелно по давност, чрез прехвърлителни сделки или по друг начин, нито да бъдат самостоятелни обекти на делба (чл. 38, ал. 3 ЗС). Идеални части от тях могат да бъдат придобивани или да бъдат предмет на делба само заедно със самостоятелните жилищни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като размерите на идеалните части, припадащи се към всеки от самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по реда на чл. 40 ЗС.

Изводите на въззивния съд не противоречат на така формираната практика. Съдът е приел, че жилището в западната част на сутеренния етаж представлява самостоятелен обект на собственост, който може да бъде придобиван по давност. Обосноваността и законосъобразността на извода на въззивния съд относно статута на процесния обект не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като в тази фаза е недопустимо да се извършва преценка за правилността на въззивното решение.

Следва да се посочи, че дори обособеният в западната част на приземния етаж жилищен обект да не отговаря на изискванията за минимална светла височина на жилища, установени в ЗТСУ /отм./, Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, в ЗУТ и в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, то същият отговаря на изискванията за ателие, установени в ЗУТ и в Наредба № 7/2003 г. (чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 92, ал. 2, т. 2, чл. 102, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7/2003 г.), което също представлява самостоятелен обект на собственост и може да се придобива по давност – спорният обект съдържа тоалетна и мивка, а действащата нормативна уредба след 31. 03. 2001 г., за разлика от нормативната уредба от 1990 г. (извършване на преустройството) до 31. 03. 2001 г., не предвижда изисквания за минимална височина на ателиета и допуска изграждане на ателиета и в надземните етажи, а не само в подпокривното пространство. Поради това не е имало пречка след 31. 03. 2001 г. процесният обект да се придобива по давност.

Въпроси № 4 и 5 от изложението не са от обуславящо значение за изхода на делото. За да аргументира общата предпоставка за допускане касационно обжалване жалбоподателите са изложили съображения, че въззивният съд се е позовал на служебно извършена от него справка по друго дело, водено между страните, без да изпълни задължението си да съобщи същото на страните с определение по чл. 155 ГПК. Изводът на въззивния съд за осъществено в полза на ищцата оригинерно придобивно основание по чл. 79 ЗС е основан главно на събраните по делото множество гласни доказателства, писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза, а съдържащото се в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1160/2016 г. на РС – Смолян, признание е само допълнителен аргумент в подкрепа на този извод. В този смисъл, отговорите на въпросите не биха могли да повлияят на изхода на делото. Още повече, че касаторите са били страна в производството и по гр. д.№ 1160/2016 г. по описа на Смоленски районен съд, разполагали са с всички данни за неговия предмет и за изявленията на страните поради което отсъствието на нарочен съдебен акт с изискуемото от чл. 155 ГПК съдържание няма решаващо значение за постановения с обжалваното решение правен резултат.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпроси № 6, 7 и 8 от изложението. Въззивният съд, в съответствие с посочената от касатора практика на ВКС и с указанията, дадени с ТР № 1/2013 г., съобразявайки се с правомощията си по чл. 269 ГПК и като инстанция по съществото на спора е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил е направените от страните твърдения, доводи и възражения, направил е собствени фактически и правни изводи, преценил е всички събрани по делото доказателства. Мотивите към решението отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция, разглеждаща спора по същество. Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на съда не е сред основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото, касаторите В. Г. Г. и Д. К. Г. ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищците – ответници по касационната жалба В. Г. В. и М. Н. В. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 19.12.2022 г. по в. гр. д.№ 315/2022 г. Окръжен съд-Смолян.

ОСЪЖДА В. Г. Г. и Д. К. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на В. Г. В. и М. Н. В. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: