Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 21.02.2014 г. по гр. д. № 1717/2008 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд / без номер и дата/, постановено по гр. д. № 3574/2004 г., с което са отхвърлени предявените от А. С. П. и М. Д. П. - К. против [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], искове с правно основание

чл. 108 ЗС

за ревандикация на следните недвижими имоти: имот пл.№ 1 от кв. 98, кад. лист 524-525 по кадастралния план на [населено място], изработен през 1973 г., с площ 49 256 кв. м, заедно с изградените в него: двуетажна постройка с обор и свинарник, със застроена площ 113 кв. м; едноетажна пристройка от 46 кв. м и обща разгърната застроена площ около 272 кв. м; басейн с общи размери 100/25 м, с четири поделения - спортен басейн с олимпийски размери с поделение за скокове във вода, басейн за начинаещи плувци с размери 30/25 м. и басейн за деца с размери 25/25 м; открита спортна площадка/ игрище за хандбал/ от около 400 кв. м; битова къща, сутерен и етаж със застроена площ от 126 кв. м; тенис - корт от около 423 кв. м; стара лекоатлетическа писта с дължина 250 м и площ 5068 кв. м; сграда на перално стопанство с площ 729 кв. м; дърводелска работилница с пристройка на два етажа, с площ 218 кв. м; администрация на автотранспорта с площ 531 кв. м; пристройка към стопанските сгради на автотранспорта с площ 201 кв. м и огради, както и обективно съединените с исковете за ревандикация искове с правно основание

чл.

109 ЗС

за осъждане на ответника да премахне построените в посочения по горе имот сгради и съоръжения както следва: открита спортна площадка / игрище за хандбал/ от около 400 кв. м; битова къща, сутерен и етаж със застроена площ от 126 кв. м; тенис - корт от около 423 кв. м, стара лекоатлетическа писта с дължина 250 м и площ 5068 кв. м; сграда на перално стопанство с площ 729 кв. м; дърводелска работилница с пристройка на два етажа, с площ 218 кв. м; администрация на автотранспорта с площ 531 кв. м; пристройка към стопанските сгради на автотранспорта с площ 201 кв. м и огради.

В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от М. Д. П.- К., действаща чрез своя процесуален представител адв. М.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

В подробен писмен отговор на касационната жалба ответникът [фирма] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на Н. Д. П., починала през 1994 г. През 1948 г. от нея по реда на ЗОЕГПНС е бил одържавен недвижим имот, представляващ 32.1 дка ниви, градини, цветарници и сгради със спортен парк “Д.” в землището на [населено място]- София, съставляващ парцел І- 647 от кв. 98 по плана на [населено място]. В съставения акт за държавна собственост одържавеният имот бил описан като състоящ се от лятна къпалня, игрище - плац, рибарник, цветарници/ парници/ и др. При предаването му във владение на О. “Софжилфонд” бил съставен протокол - опис, в който били описани басейн в южната част на мястото с размери 100/25 м, изграден от цимент с четири поделения; дъсчени кабини; плаж в строеж; на североизток - постройка с тераса/ бивш ресторант/, на която предстои преустройство, борови дървета, занемарено игрище - плац - на югоизток; рибарник между игрището, парниците и реката, ограден с цимент и с размери 70/20 м; парници/ четири големи и четири малки/, артезиански кладенци в строеж/ пет на брой, от които само два работят, постройка в североизточния ъгъл - обор с една стая, свинарник, над кухнята стая и коридор. През 1950 г. имотът бил отстъпен от Столичния народен съвет на Върховния комитет за физическа култура и спорт безвъзмездно, без намиращите с в парка стопанска сграда и държавна барака, ползвани за целодневна детска градина.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ съществуващите при одържавяването сгради и съоръжения в имота са били почти изцяло разрушени - запазена е единствено постройката в североизточния ъгъл - обор с една стая, свинарник, кухня, стая над кухнята и коридор. Отритият плувен басейн, състоящ се от три отделения, е бил реконструиран и модернизиран, като са изградени три нови басейна с различни параметри, конфигурация и предназначение, изградени са прозорци за подводни снимки и яйкове за подводно осветление. Изградена е и изцяло нова инфраструктура /вътрешни пътища, плочници около сградите, алеи, стълбища, паркинги/. Оттук е направил извод, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот не е съществувал до размерите и във вида, в които е одържавен, поради което не са били налице предпоставките за реституцията му. Според съда постройката, която е запазена, не обосновава друг извод, защото тя не е била част от основното застрояване и не е отговаряла на предвижданията на плана” за парково залесяване”. След 1948 г. съществуващата дотогава лятна къпалня е превърната в спортен обект, в който освен нови басейни, са изградени зали и съоръжения за практикуване на множество различни по характер спортни дейности в съответствие с международните стандарти. Създадена е подземна и надземна инфраструктура, която обслужва и свързва отделните обекти. Комплексът “Д.” е превърнат в национална спортна база с обществено значение, в която се подготвят националните отбори по различни спортни дисциплини и се провеждат редица национални и международни спортни състезания. Реализирано е благоустройствено мероприятие с траен градоустройствен статут, което е променило имота до степен, че той вече не съществува реално до размерите, в които е бил одържавен. Мероприятието засяга целия имот и променя предназначението по начин, непозволяващ реално отделяне на част от него с цел обособяване на самостоятелен парцел. Въпросът за законността на строителството е преценен като неотносим към предпоставките за реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, по съображения, че той е релевантен само в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ - когато имотът е завзет без основание или не по установения в закона ред. В обобщение, направен е извод, че правото на собственост не е възстановено на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ в полза на ищците и те не се легитимират като собственици на процесния имот, поради което предявените от тях искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС се явяват неоснователни.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени общо 17 материалноправни и процесуално правни въпроси, за които са обосновани съответно специалните критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Настоящият състав намира, че въпросите /1/ допустимо ли е прилагане по аналогия или разширяване по пътя на тълкуването на забраната за реституция на недвижим имот, публична държавна собственост, и по отношение на имот, обявен за обект с национално значение след влизане в сила на реституционния закон; /2/ дали по иск, основан на твърдение за право на собственост, възстановено по реда на ЗВСОНИ, съдът може да обоснове правните си изводи със съображения за целесъобразност, или е обвързан от критериите за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, установени от реституционния закон, /3/ какви следва да бъдат аргументите за отхвърляне на претенция за възстановен по реда на ЗВСОНИ застроен недвижим имот - количествени или качествени, и / 4/ има ли значение за настъпване на реституционния ефект по отношение на запазените към момента на влизане в сила на реституционния закон сграда и басейни дали са отговаряли на предвижданията на плана към момента на изграждането им и преди тяхното одържавяване, не са обуславящи изхода на делото, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване. По начина, по който са формулирани, те не се основават на съдържанието на обжалвания съдебен акт, а отразяват личната интерпретация на изложените от въззивния съд мотиви и смисълът, който жалбоподателката влага в тях. Решаващият извод за липса на предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху процесния имот е мотивиран с това, че от съществуващите при одържавяването сгради и съоръжения при влизане в сила на реституционния закон е запазена само една сграда, която обаче не е била част от предвиденото по плана основно застрояване, че в периода след одържавяването в имота е осъществено ново строителство, и че в резултат на тези промени е създаден качествено нов обект на собственост, различен от одържавения. При формиране на този извод въззивният съд не е придал решаващо значение на обстоятелството, че на основание чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта Национален спортен комплекс” Д.” е обявен за обект с национално значение, макар да е упоменал това в мотивите си, не е приравнил този статут с публичната държавна собственост, нито е отрекъл действието на реституцията с оглед съотношението между съществуващите при одържавяването и запазените към момента на влизане в сила на реституционния закон сгради или с оглед на това дали запазената сграда е отговаряла на предвижданията на действащия към момента на изграждането й план, а с това, че тя не е била част от основното застрояване.

Не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалните въпроси / 5 и 6/ дали при наличие на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД относно имот, възстановен по реда на ЗВСОНИ, въпросът за възстановяване на правото на собственост между същите страни е разрешен със сила на пресъдено нещо, и дали съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС, основан на твърдение за право на собственост, придобито на основание реституция по ЗВСОНИ и наследствено правоприемство, е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен искът по чл. 59 ЗЗД, основан на същите правопораждащи факти. Решение № 536 от 20.02.1959 г. по гр. д. № 8556/58 г. на ВС, І г. о., решение № 1525 от 08.07.1969 г. по гр. д. № 1027/1969 г. на ВС, І г. о., решение № 2877 от 30.06.1980 г. по гр. д. № 1280/80 г. на ВС, І г. о., решение № 1182 от 14.04.1982 г. по гр. д. № 535/82 г. на ВС, І г. о., решение № 433 от 04.07.1990 г. по гр. д. № 411/1990 г. на ВС, І г. о., решение № 897 от 31.10.1990 г. по гр. д. № 953/90 г. на ВС, І г. о., не могат да обосноват извод за разрешаване на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, тъй като същите са постановени преди ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 18 от което изрично е посочено, че източник на сила на пресъдено нещо е само диспозитивът на съдебно решение, и че мотивите, макар да са част от решението, не се ползват със сила на пресъдено нещо. С даденото разрешение се преодолява съществуващата до приемане на посоченото тълкувателно решение съдебна практика, която приемаше, че със сила на пресъдено нещо се ползват и т. нар. “решаващи мотиви”относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС, формирана след приемане на ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в която се приема, че когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете вече има влязло в сила решение, следва да се приеме, че съдът се е произнесъл окончателно относно правопораждащия факт, не третират сходни на настоящата хипотези, поради което не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Доводите, с които се обосновава значението за изхода на спора на въпроса /7/ дължи ли въззивният съд произнасяне с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, по естеството си представляват доводи за необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към правилността на решението и не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство.

Не е обуславящ изхода на делото въпросът / 8/ дали в случай на първоинстанционно решение, поправено с решение по чл. 192 ГПК отм. съдът следва да изпише в диспозитива факта, че потвърденото, съответно измененото решение, е поправено. Поради по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси / 9-14 вкл./, които, обобщени, се свеждат до това: Когато е отчужден застроен недвижим имот и към момента на влизане в сила на рестуционния закон е запазена само една от съществуващите сгради, наличието на ново строителство съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността върху терена и върху запазената сграда; в тази хипотеза има ли правно значение за реституцията обстоятелството дали новите сгради са законно построени / чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ/ и дали промяната във функционалното предназначение на имота чрез отреждането му за определено мероприятие, което е реализирано, е пречка за настъпване на реституционния ефект. Тези въпроси са взаимно свързани, а даденото от въззивния съд разрешение на част от тях, е в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателката - ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/94 г. на ВС, решение № 6 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 4009/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 190 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 3975/2008 г. на ВКС, І г. о. и др. Затова касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По останалите материалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателката /14-17/съдът ще се произнесе с решението си, доколкото отговорът по тях е обусловен от разрешаването на правните въпроси, по които се допуска касационното обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2014 г. по гр. д. № 1717/2008 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 5 918.11 лв. по иска по чл. 108 ЗС и в размер на 5 248.20 лв. по иска по чл. 109 ЗС, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: