О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1374

20.12.2023 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 1824/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от О. Й. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Б., срещу определение № 2424/17.10.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2746/23 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 11017/28.09.2023 г. по гр. д. № 13922/23 г. на Пловдивски районен съд за оставяне без уважение на молба от О. Б. за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са постановили своите актове в противоречие с установената практика на ВКС, според която преценката по чл.83 ал.2 ГПК следва да установи въз основа на подадената декларация и приложените към нея доказателства, дали страната, подала молбата, разполага с достатъчно средства да ги заплати. Счита се за неправилна преценката на Пловдивски окръжен съд да постанови отказ за освобождаване от държавна такса и разноски, базирана единствено на критериите трудоспособна възраст на молителя и липсата на данни за заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд. Излагат се съображения, че в случая съдът не е съобразил при преценката си, дали страната разполага към момента на искането с достатъчно средства и неправилно е мотивирал отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В допълнение, се аргументира, че...