ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374

гр. София, 20.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от Л. Ц. Ч. касационно търговско дело № 20238003901824 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от О. Й. Б., гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адвокат М. Б., срещу определение № 2424/17.10.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2746/23 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 11017/28.09.2023 г. по гр. д. № 13922/23 г. на Пловдивски районен съд за оставяне без уважение на молба от О. Б. за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са постановили своите актове в противоречие с установената практика на ВКС, според която преценката по чл.83 ал.2 ГПК следва да установи въз основа на подадената декларация и приложените към нея доказателства, дали страната, подала молбата, разполага с достатъчно средства да ги заплати. Счита се за неправилна преценката на Пловдивски окръжен съд да постанови отказ за освобождаване от държавна такса и разноски, базирана единствено на критериите трудоспособна възраст на молителя и липсата на данни за заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд. Излагат се съображения, че в случая съдът не е съобразил при преценката си, дали страната разполага към момента на искането с достатъчно средства и неправилно е мотивирал отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В допълнение, се аргументира, че в конкретния случай е налице голямо несъответствие между реалното материално състояние на молителя и дължимата от него държавна такса по делото, което представлява явна несправедливост и възпрепятства достъпа на частния ксатор до правосъдие.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията.

Поради това и на основание чл. 274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

При произнасянето си ВКС взе предвид следното:

За да постанови атакуваното определение, съставът на Пловдивски окръжен съд е посочил изрично предпоставките, които следва да се вземат предвид при подадена молба по чл. 83 ал.2 ГПК, а именно: доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с ДСИС, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта. Взел е предвид, че молителят е несемеен и издържа непълнолетна дъщеря, освен това не притежава движимо и недвижимо имущество, не реализира трудови доходи и не получава пенсия. За да достигне до извода, че молителят не следва да бъде освободен от държавна такса и разноски по делото, Пловдивски окръжен съд е приел, че О. Б. е в трудоспособна възраст, без данни за заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд, поради което той би могъл да реализира доходи от трудова дейност, стига да положи съответните усилия. С оглед на факта, че до същия правен извод е достигнал и първоинстанционният съд, въззивният съд е потвърдил определението му за отказ за освобождаване от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83 ал.2 ГПК. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК частният ксатор е поставил следните въпроси: 1/ „Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, поради обстоятелството, че е в трудоспособна възраст, при наличие на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава?“ По този въпрос се позовава на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по него в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в определение № 66 от 12.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 136/2016 г. на ВКС, IV ГО; определение № 686 от 12.12.2014 г. по ч. гр. д.№ 7091/2014 г. на ВКС, I ГО; определение № 603 от 25.05.2014 г. по ч. т.д.№ 2139/2014 г. на ВКС, II ТО; определение № 206 от 17.05.2013 г. по ч. т.д.№ 2434/2013 г. на ВКС, II ГО; т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. 2/ „Длъжен ли е съдът, при отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса, изрично да констатира в мотивите си, че молителят разполага с достатъчно средства да заплати таксата, и следва ли съдът да направи съпоставка между доходите на молителя и дължимата държавна такса с оглед възможността да бъде платена от него?“ Този въпрос също се обвързва с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като разрешен в противоречие с определение № 128 от 19.02.2015 г. по ч. гр. д.№ 725/2015 г. на ВКС, IV ГО; определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т.д.№ 564/2010 г. на ВКС, II ТО; определение № 161 от 23.03.2016 г. по ч. т.д.№ 531/2016 г. на ВКС, II ТО; определение № 577 от 15.09.2014 г. по ч. т.д.№ 176/2014 г. на ВКС, II ТО; определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч. гр. д.№ 22/2012 г. на ВКС, II ГО; ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано и с двата въпроса, които, с оглед изложените в определението решаващи мотиви на въззивния съд, се явяват обуславящи за изхода на делото. Същевременно дадените от него разрешения на същите са в противоречие с поддържаната и цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС по тях, която напълно се споделя и от настоящия състав на ВКС. Съгласно възприетото с нея, обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст само по себе си не може да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, доколкото преценката следва да бъде извършена не с оглед на възможността на молителя да придобие такива средства с труда си за в бъдеще, а с оглед на притежаването на средства към момента на подаване на молбата по чл. 83 ал.2 ГПК; при преценка на предпоставките по чл. 83 ал.2 ГПК съдът следва да установи конкретно дали страната разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса и разноските по делото. В настоящия случай О. Б. изрично е декларирал, че към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК не разполага с никакви доходи. В тази връзка, макар и житейски логичен, не намира опора в буквата на закона изводът, до който е достигнал въззивният съд, че молителят, тъй като е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд, би могъл да реализира доходи от трудова дейност, стига да положи съответните усилия. С оглед декларираните данни въззивният съд е следвало да отчете липсата на доходи и средства от страна на молителя и да приеме, че заплащането на дължимата държавна такса в производството по делото се явява непосилно за него.

С оглед на гореизложеното съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че са налице основания за допускане на определението на Пловдивски окръжен съд до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. При произнасянето си по същество настоящият състав следва да отмени въззивното определение като неправилно и да освободи молителя от дължимата държавна такса и разноски.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2424/ 17.10.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2746/23 г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №2424/17.10.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2746/23 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК О. Й. Б. с ЕГН ********** от заплащането на такси и разноски за производството по делото.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за извършване на по - нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на постъпилата искова молба.

Определението не подлежи на обжалване.