О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1375

20.12.2023 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 1746/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от [община], чрез процесуалния й представител адвокат С. М., срещу определение № 164/18.07.2023 г. по в. ч.т. д. № 161/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 350/12.04.2023 г. по т. д. № 341/2020 г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по делото по иск с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ и за осъждане на [община] да заплати дължимата държавна такса в размер на 19 131,69 лв. съгласно чл. 694 ал.7 ТЗ във вр. с чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК и чл. 77 ГПК.

В частната касационна жалба е наведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че, за да постанови своя съдебен акт, Бургаски апелативен съд се е позовал на трайната практика на ВКС, според която при прекратяване на производството по иск по чл. 694 ТЗ разноските се възлагат в тежест на ищеца, като в тях се включва и държавната такса съгласно чл. 694 ал. 7 ТЗ, с оглед субсидиарното приложение на ГПК. Според частния касатор въпреки наличието на съдебна практика на ВКС в горепосочения смисъл, тя е по конкретни казуси, различни от настоящия и не е задължителна за съдилищата, тъй като не е обективирана в тълкувателно решение; същата представлява виждане на отделни състави на ВКС и от нея не става ясно, защо, без изрична...