№ 50102

гр.София, 20.12.2023г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

Мадлена Желева

със секретар В. М. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 1234 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място], срещу въззивно решение № 26/18.03.2022 г., постановено по в. т.д.№ 305/2021 г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 368/25.11.2021 г., по т. д.№ 480/2020 г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на „Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД, [населено място], сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор от 20.11.2017 г., както и след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД законна лихва за забава върху главницата от 16.07.2019 г. до 07.12.2020 г. в размер на 8500 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на разпоредбите на ЗЗП. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът оспорва жалбата и претендира разноските за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 20.11.2017 г. между страните по спора е сключен договор за имуществено застраховане по комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ с покритие „Престиж“ със срок на действие 21.11.2017 г. – 20.11.2018 г. В срока на покритието по застрахователния договор – на 07.01.2018 г. около 2.30 ч. е възникнал пожар в заведение за бързо хранене „Ред корнер“ в [населено място], при който обектът, ведно с оборудването и обзавеждането, са изгорели напълно, а т. нар. „тотална щета“ е призната за такава от застрахователя с констативен протокол от 09.01.2018 г. С уведомление от 09.01.2018 г. собственикът на застрахованото имущество Б. С. е одобрил застрахователния договор, а с договор от 21.01.2018 г. вземането на С. по застрахователния договор в размер на 60000 лв. е прехвърлено на „БОС енерджи“ ЕООД, поради което въззивният съд е приел, че „БОС енерджи“ ЕООД е легитимиран да получи застрахователно обезщетение.

Спорният по делото въпрос е дали намират приложение общите условия на застрахователя, според т.4.1.1 от които „палежът“ е изключен риск, както и дали настъпилото събитие е „пожар“ или „палеж“. Според застрахователя общите условия са приети от застраховащия при сключване на договора чрез изразеното съгласие на стр.2.1 от същия. Въззивният съд е изложил съображения, че общите условия не са приети по начина, посочен в чл.147а ЗЗП, поради което те не се прилагат и застрахователното правоотношение се регулира само от застрахователния договор. При формирането на този извод апелативният съд се е позовал на т.6 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС относно използвания в пар.1, т.1 ДР на КЗ /отм./ термин „потребител на застрахователна услуга“ и го е приравнил на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дефинирано в чл.2, ал.2 КЗ. Призната е потребителска защита в пълен обем по ЗЗП на ползвателя на застрахователни услуги, поради което съгласието на потребителя с общите условия на договора е следвало да се удостовери с неговия подпис. Изложени са съображения, че клаузата за съгласие и деклариране на получаването на общите условия, включена в индивидуалния договор, не е доказателство за действителното им приемане и за получаването на екземпляр от тях съгласно чл.147а, ал.2 и ал.5 ЗЗП. Решаващият извод на въззивния съд е, че след като не се прилагат общите условия, е без значение причината за възникване на пожара и застрахователят отговаря и в случаите на умишлен палеж. Съдът е посочил и че представените общи условия имат промени, които са влезли в сила от 01.06.2020 г. По тези съображения общите условия са счетени за неприложими спрямо „БОС енерджи“ ЕООД, а предявеният инцидентен установителен иск е приет за недопустим. Застрахователното обезщетение е определено по възстановителната стойност на имуществото, като разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – 40000 лв. за сградата и 22000 лв. за стопанския инвентар.

С определение № 50331/16.05.2023 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с оглед изложените от касатора съображения относно потребителската защита по ЗЗП на застраховащия и застрахования по застрахователния договор и приложението на разпоредбата на чл.147а ЗЗП.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

В обжалваното въззивно решение е формиран извод, че на ползвателите на застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ следва да се признае потребителска защита по Закона за защита на потребителите в пълен обем. В тази защита са включени и изискванията по чл.147а, ал.2 и ал.5 ЗЗП, а именно, че съгласието на потребителя с общите условия на договора следва да е удостоверено с неговия подпис, а това съгласие и декларацията за получаване на общите условия, изразени в индивидуалния договор, нямат доказателствено значение за приемане на общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 КЗ застраховащият и застрахованият по договор за застраховка са „ползватели на застрахователни услуги“. Действително, както е приел въззивният съд, е налице идентитет между дадените легални определения на понятията „потребител на застрахователни услуги“ по П..1 т.1 от ДР на КЗ /отм./ и „ползвател на застрахователни услуги“ по чл.2, ал.2 КЗ, независимо че действащата разпоредба разширява кръга на ползвателите на застрахователни услуги. Тези съображения обаче неправилно са свързани от решаващия състав чрез позоваване на практика на ВКС с формирания извод за прилагане на правилата на ЗЗП в отношенията между страните по спора. Дадените разрешения в практиката на ВКС, включително т.6 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, са относими към подсъдността по чл.113 ГПК, докато защитата по ЗЗП е обусловена от качеството потребител на едната от страните в правоотношението, така както то е дефинирано в П..13, т.1 от ДР на ЗЗП. Потребител по смисъла на ЗЗП може да бъде само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ може да бъде и лице, което не е потребител съгласно ЗЗП и съответно потребителската защита по ЗЗП се предоставя на тези ползватели на застрахователни услуги, които са физически лица и са сключили договора или са действали извън търговската или професионалната си дейност.

В случая страна по застрахователния договор е търговското дружество „БОС енерджи“ ЕООД в качеството си на застраховащ, поради което то не се ползва от потребителска защита по ЗЗП. Застрахованият Б. С., за който въззивният съд е приел, че е одобрил застрахователния договор, е едноличен собственик на капитала на „БОС енерджи“ ЕООД. Обект на застрахователния договор са помещението и имуществото на заведение за бързо хранене, за които са били въведени твърдения, че са собственост на физическото лице С.. При така изложените факти застрахованият е действал във връзка с осъществяваната от него търговска дейност чрез „БОС енерджи“ ЕООД, поради което той не е потребител и не се ползва от потребителката защита по ЗЗП.

Въззивният съд, като е приел, че потребителската защита по ЗЗП се предоставя в пълен обем на застраховащия и на застрахования, е постановил неправилно решение, тъй като решаващият му извод, че при уреждане на последиците от възникналото застрахователно събитие не се прилагат клаузите на общите условия на договора, е в нарушение на закона.

Въведените изисквания за сключване на застрахователен договор при общи условия съгласно чл.348 КЗ са спазени, тъй като застрахованият е декларирал в договора, че е получил, запознал се е с общите условия и ги приема – т.1 на застрахователната полица.

В общите условия, представени по делото, е посочен изключен риск по т.4.1.1, а именно, че не се покриват щети, настъпили вследствие на палеж, довел до пожар на застрахованото имущество. В тези общи условия е отбелязано, че са изменяни, включително в сила от 01.06.2020 г. (след настъпване на застрахователното събитие), но при заявеното от застрахователя възражение за изключване на отговорността, основано на т.4.1.1, не са били въведени твърдения, че към момента на действие на застрахователния договор са действали общи условия с друго съдържание на клаузата на т.4.1.1. Основният спорен въпрос от фактическа страна се е съсредоточил върху това дали застрахованото имущество е повредено вследствие на пожар или на палеж. Въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за установяване на обстоятелствата, които са относими към твърденията и възраженията на страните за покрития, съответно изключения риск по договора, поради което на основание чл.293, ал.2 ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съставът на апелативния съд следва да извърши преценка дали според действащите към момента на настъпване на застрахователното събитие общи условия на застрахователния договор е изключен рискът при палеж на застрахованото имущество. Въззивният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, за да формира извод от фактическа страна дали настъпилото събитие е пожар или палеж и да се произнесе относно отговорността на застрахователя за причинените вреди. На основание чл.294, ал.2 ГПК БАС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 26/18.03.2022 г., постановено по в. т.д.№ 305/2021 г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 368/25.11.2021 г., по т. д.№ 480/2020 г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на „Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД, [населено място], сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор от 20.11.2017 г., както и след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД законна лихва за забава върху главницата от 16.07.2019 г. до 07.12.2020 г. в размер на 8500 лв., както и в частта за разпределение на отговорността на разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.