О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4183

гр. София 19.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 5005/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от З. С. З. за отмяна на влезлите в сила решение № 970/06.07.2023 г. и решение № 1141/25.08.2023 г., двете постановени по в. гр. д. № 1061/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че решенията се основават на заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, отменена с влязло в сила решение № 4443/05.07.2021 г. на Административен съд - София град.

Ответникът по молбата за отмяна Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, чрез процесуалния представител гл. юрк. Кр. В. – Т., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК, в който моли да не се допуска отмяна на влязлото в сила решение № 970/06.07.2023 г., тъй като молбата за отмяна на решение № 970/06.07.2023 е недопустима поради подаването й след изтичане на законоустановения срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. Изразява становище по същество за неоснователност на молбата относно решение № 1141/25.08.2023 г.. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:

Отмяната, предвидена в Глава двадесет и четвърта на ГПК, е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при наличие на някоя от изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК предпоставки. Молбата за отмяна се подава в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК тримесечен срок, чието начало зависи от конкретно заявеното основание за отмяна.

В разглеждания случай релевираното от З. С. З. основание за отмяна е това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и по силата на чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК молбата следва да е подадена в тримесечен срок от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Молителят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че при подаване молбата за отмяна са спазени законоустановените преклузивни срокове, за което съдът следи служебно. Посочената заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, отменена с влязло в сила решение № 4443/05.07.2021 г. на Административен съд - София град, е послужила за отмяна на постановено по делото решение № 444/07.04.2020 г. по в. гр. д. № 16/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, съгласно решение № 28/12.04.2023 г. по гр. д. № 79/2023 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о.

Твърденията на молителя за спазване на срока не могат да бъдат споделени. Препис от решение № 970/06.07.2023 г., чиято отмяна се иска е връчен на упълномощения от З. С. З. адвокат Х. на 06.07.2023 г. Доказателство, че молителят е узнал своевременно за решението е обстоятелството, че на 12.07.2023 г. с молба вх. № 22459 е поискал допълване на постановеното решение и издаване на „обратен изпълнителен лист“. При това положение молбата за отмяна, подадена на 20.10.2023 г., е извън предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК преклузивен срок, поради което тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Молбата за отмяна е недопустима и в частта, с която се иска отмяна на решение № 1141/25.08.2023 г. С него съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор между страните и не е формирана сила на пресъдено нещо по него, поради което не подлежи на проверка по извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК. То е постановено в производство по чл. 250 и чл. 248 ГПК, в резултат на което молбата на З. С. З. вх. № 22459/12.07.2023 г. за допълване на решение № 970/06.07.2023 г. и изменение на същото решение в частта за разноските е оставена без уважение.

Предвид изхода на спора, на ответникът по молбата се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на З. С. З. за отмяна на влезлите в сила решение № 970/06.07.2023 г. и решение № 1141/25.08.2023 г., двете постановени по в. гр. д. № 1061/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

ОСЪЖДА З. С. З. да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ сумата 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: