Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 494 от 08.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6093/ 24.08.2017 г. по гр. д. № 10477/2016 г. на Софийския градски съд, ІV „в” състав, по касационната жалба на В. М. В.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на така постановеното въззивно решение поради нередовност на исковата молба, по която е образувано производството. В тази връзка се посочва, че е налице логическо противоречие между изложеното в обстоятелствената част, според което процесното таванско помещение е било унищожено при пожар през 1998 г., като впоследствие е било приобщено към изграденото от ответника жилище на таванския етаж, и заявения петитум за предаване владението на същото като обособен обект. При условията на евентуалност се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции срещу ответника бъдат отхвърлени със законните последици.

Ответниците по касационната жалба - Р. В. И.- Д. и А. И. Д. не вземат становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № І-50-69/ 25.01.2016 г. по гр. д. № 21287/2012 г. на СРС, 50 състав, с което са уважени предявените от Р. В. И.- Д. и А. И. Д. срещу касатора искове, както следва: иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищците, на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.12.1992 г. и като наследници по закон на И. К. Д., върху таванско помещение № *- * с площ от 32,53 кв. м. /понастоящем включено в обхвата на изграденото от ответника жилище на таванския етаж на сградата/, принадлежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № * в [населено място], [улица], [жилищен адрес] и осъждане на ответника да им предаде владението му; осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците по 599 лв. обезщетение за ползване без основание на принадлежащата на всяка от тях 1/2 ид. ч. от описаното таванско помещение за периода 01.05.2007 г.- 27.04.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.

По касационната жалба.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили твърдения, според които процесното таванско помещение, за което се търси защита чрез предявяване на ревандикационен иск, реално не съществува като обособен обект, тъй като покривната конструкция на сградата е изгоряла на 02.05.1998 г., като впоследствие ответникът, с когото бил сключен договор за нейното възстановяване и придобил вместо възнаграждение собствеността върху тавански помещения с номера *-*, *-* и *-*, както и таванско помещение № *-* като принадлежност към закупения от съпругата му апартамент № *, изградил незаконно жилище на таванския етаж, към което без знанието и съгласието на ищците приобщил собственото им помещение. Петитумът е за предаване владението на таванското помещение.

В уточняваща молба от 19.06.2012 г. ищците са посочили, че претендират предаване на владението на таванското помещение, принадлежащо към собствения им апартамент № *, находящ се в същата сграда. В изпълнение на указанието на въззивния съд за уточняване на границите на процесното таванско помещение, в молба от 10.11.2016 г. същите са конкретизирали следното: таванското помещение е с площ 32,53 кв. м., при граници: от север – бивш таван *-*, от изток – двор, от юг – бивш таван *-* и от запад коридор, представляващо понастоящем част от жилище /стая, баня и тоалетна/.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. И.- Д. и А. И. Д. против В. М. В. неготорен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови таванското помещение на ищците във вида от преди присъединяване на същото към изграденото таванско жилище, като в решаващите си мотиви съдът е приел, че покрива и стените на процесното помещение са били разрушени при пожара от 1998 г., а не от ответника, поради което последният не дължи възстановяване на фактическо положение, което не е било премахнато от него.

По делото е установено следното:

Ищците са наследници по закон на И. К. Д., който на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.12.1992 г. се е легитимирал като собственик на апартамент № *, в жилищната сграда на блок № *, заедно с принадлежащото му таванско помещение /описано с номер *-и/, с площ от 32,53 кв. м., което не е индивидуализирано с граници.

На 15.09.1998 г. между етажните собственици и ответника е сключен договор за строителство, по силата на който същият като изпълнител се е задължил да възстанови покривната конструкция на сградата /бл. 43/, като при строителството гредореда на втория етаж се замени със стоманобетонна плоча, при предвиждане на възможност за бъдещо надстрояване.

Изпълнението на строежа е спряно със заповед № РД-19-44/23.12.2009 г., а с последваща заповед от 05.07.2012 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, са отменени разрешение за строеж и одобрен през 2004 г. архитектурен проект за строеж „Преустройство на част от таван в жилище и възстановяване на покрива на жилищна сграда“.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза съществуващите тавански помещения преди пожара със сигнатура І и номерация *, *, * и *, съставляват част от изградено жилище на таванския етаж, като на мястото на таванско помещение *-* са изградени стая, баня и тоалетна.

При изложените по-горе факти следва да се приеме, че предявените с исковата молба искове за ревандикация на процесното таванско помещение, което не е съществувало реално като обект към момента на предявяване на исковата молба, са процесуално недопустими. В тази връзка практиката на ВКС приема, че предмет на иска по чл. 108 ЗС може да бъде само вещ, която съществува при завеждане на исковата молба, при което е недопустимо вещта да се обособява със самото решение - съдът може да обособява нови вещи само в делбеното производство, при спазване на изискванията на чл. 201- 204 ЗУТ, чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ и чл. 54 ЗКИР, но не и при разрешаване на спорове за собственост /Решение № 408 от 28.05.2010 г. по гр. д.№ 52/ 2009 г. на І г. о./.

Правото на собственост винаги се свързва с реалното съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът на правото влиза в правоотношения с други лица. Ето защо, за да се произнесе по спора за собственост, въззивният съд е следвало да изследва дали претендираният обект съществува като отделна, самостоятелна вещ, а това предпоставя въвеждането на твърдение от ищеца в тази насока. В случая не се претендира предаване на владението върху създадения нов обект /жилище/, а напротив – претенцията за предаване на владението е била обусловена от претендираната защита по чл. 109 ЗС – за възстановяване на предишното състояние на таванското помещение преди присъединяването му към жилището на ответника.

Претенцията е основана на твърдение за възникнало право на собственост върху таванско помещение, принадлежност към собствения на ищците апартамент, което обаче не съществува като самостоятелна вещ и не може да бъде обект на правна защита. С оглед изложените по-горе съображения, предявените искове за предаване владението на несъществуваща вещ, са недопустими.

Предвид недопустимостта на главните искове, недопустими са и обусловените от иска за собственост, искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на описаното по-горе таванско помещение, което не съществува като обект на право на собственост.

При касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение подлежат на обезсилване в частите по предявените искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, а производството по делото – на прекратяване в описаните части.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответниците по жалба трябва да заплатят на касатора направените разноски в общ размер от 1 305 лв., от които 105 лв. – държавна такса и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение /съобразно посоченото в договора за правна защита и съдействие за неговото заплащане в посочения размер/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 6093/24.08.2017 г., постановено по гр. д. № 10477/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ІV „в” състав и потвърденото с него решение № І-50-69/ 25.01.2016 г. по гр. д. № 21287/2012 г. на Софийски районен съд, 50 състав, в ЧАСТИТЕ, с които са уважени предявените от Р. В. И.- Д. и А. И. Д. срещу В. М. В. искове по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците, на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.12.1992 г. и като наследници по закон на И. К. Д., върху таванско помещение № *- * с площ от 32,53 кв. м. /понастоящем включено в обхвата на изграденото от ответника жилище на таванския етаж на сградата/, принадлежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, представляващ апартамент № * в [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и за осъждане на ответника да им предаде владението му и са уважени осъдителните искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците по 599 лв. обезщетение за ползване без основание на принадлежащата на всяка от тях 1/2 ид. ч. от описаното таванско помещение за периода 01.05.2007 г.- 27.04.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в описаните части.

Осъжда Р. В. И.- Д. и А. И. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет. 2, ап. 237, адв. П. К., да заплатят на В. М. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], Административна сграда на Ц., ет. 12, кантора № 15, адв. Й. Е. И., сумата 1 305 лв. /хиляда триста и пет лева/ - разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: