ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13

гр. София, 22 февруари 2019 г.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Р. Б, смесен петчленен състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

АННА ДИМИТРОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

ТИНКА КОСЕВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гр. д. № 91 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд – Сливен и Административен съд – Сливен относно подсъдността по жалбата на В. В. Б. – А. и М. В. Б. – М. против отговор изх.№ ОА21-03786 от 08.11.2018 г. на Областен управител на О. С по тяхно искане вх.№ ОА21-03531 от 18.10.2018 г. за издаване на нарочна заповед по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ по преписка вх.№ 98-А-292 от 20.01.1998 г. на Областен управител на област Бургас.

С Определение № 329 от 29.11.2018 г. Административен съд – Сливен е прекратил производството по адм. д.№ 334/2018 г. и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Сливен, който с Определение № 616 от 06.12.2018 г. по в. гр. д.№ 535/2018 г. по описа на същия съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност.

Окръжен съд – Сливен е приел, че предмет на жалбата е акт на Областния управител на област Сливен, с който по същество е оставено без уважение искането на жалбоподателите – молители за издаване на нарочна заповед по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, с която да утвърди оценка и да определи квотите в съсобствеността. Актовете, с които компетентните административни органи се произнасят по чл. 6 ЗОСОИ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл....