ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99

София, 21.02. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Д. П

Членове: Е. М

И. П

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. т.д. № 2222 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена на 04.01.2019г. от Л. Р. Г. и П. Кръстофър Б., граждани на Великобритания молба „за поправка на очевидна фактическа грешка” в постановеното по настоящото дело Определение №446 от 31.10.2018г. в частта за присъдените на молителите - ответници в частното касационно производство разноски.

Според молителите, при осъждането на насрещната страна да им заплати разноските за изготвянето на отговора на частната касационна жалба /по която касационното обжалване не е допуснато/, съставът на ВКС е допуснал фактическа неточност, „като е пропуснато” да се обозначи, че сторените разноски от 2 850лв. „са без ДДС”. Поддържат, че видно от списъка, приложен към отговора им и фактурата, общата стойност на адвокатското възнаграждение за производството възлиза на 2 850лв. без ДДС. По тези съображения считат, че е допусната очевидна фактическа грешка и искат отстраняването й по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК като бъде уточнено в диспозитива, че сторените от ответниците разноски са в същия размер - 2 850лв. без ДДС или 3 420лв. с ДДС.

В писмен отговор насрещната страна „Банка ДСК” оспорва основателността на искането.

Съставът на ВКС счита, че молбата по чл. 247, ал. 1 ГПК, за подаването на която законът не предвижда преклузивен срок, е неоснователна:

С разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК е предоставена възможност на страната да поиска отстраняване на допуснато несъответствие между формираната истинска воля на съда и...