О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4265

София, 26.09. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 2844 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Н. О. К. ООД, представлявано от М. Д. Д. против определение № 895 от 8.04.2024 г. на Апелативен съд София, постановено по ч. гр. д. № 687/2024 г., с което е потвърдено определение от 15.01.2024 г. по гр. дело № 369/2023 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, с което е върната подадената от дружеството – жалбоподател искова молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и производството по нея е прекратено.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и е постановено в нарушение на европейското право като постановено от незаконен състав, тъй като съдиите в него не били безпристрастни. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на първоинстанционния съд. В изложението към частната касационна жалба касаторът поддържа наличие основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС относно справедлив процес от безпристрастен и независим съд, но не е формулиран правен въпрос по смисила на чл.280, ал.1 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК.

За да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела за установено, че предявената от „Н. О. К. ООД, представлявано от М. Д. Д., искова молба е нередовна и правилно е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности, като указанията на съда относно представителството на дружеството, обстоятелствата, от които произтичат твърдените имуществени и неимуществени вреди и относно уточняване на петитума на предявения иск по чл.2в ЗОДОВ, са били правилни, ясни и точни. Съобщението с дадените от първоинстанционния съд указания е надлежно връчено на ищеца на 11.12.2023 г., но в посочения от съда срок не са изпълнени, поради което правилно исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение или определение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил единствено оплаквания, че при постановяване на обжалваното определение съдът е действал в противоречие с чл.6 от ЕКПЧОС, което е довело до неправилност на акта му. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 895 от 8.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 687/2024 г. по описа на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: