Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Общинска з. компания АД-София против решение № 399/17.11.2008 г. по гр. д. № 1071/2008 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 25.05.2006 г. по гр. д. № 7504/2005 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу ХДИ ЗАД-София за заплащане на сумата 7572 лв. на основание чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 402, ал. 1-отм. ТЗ, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по договор за имуществена застраховка А., както и на сумата 700 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като са присъдени разноски.

С обжалваното решение е прието, че водачът Сл. А. е имала необходимите документи по чл. 185 ППЗДП и ключове, че собственикът е отстъпвал автомобила на приятели-неиндивидуализирани от собственика, и който не знае дали те са го предоставяли на други лица, но въпреки това не било доказано и такова упълномощено лице да е изразило съгласие А. да управлява автомобила.

С определение № 301/16.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като материалноправния въпрос за валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобила, е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Решението е неправилно.

Терминът упълномощаване не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗД, а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес. Съгласието може да бъде изразено изрично /писмено или устно/ или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани.

Така материалноправният въпрос за валидността на конклудентното упълномощаване на водача на МПС, за което е безспорно, че има застраховка гражданска отговорност, е решен от СГС в противоречие с постановеното по т. 10 на ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че няма данни собственикът чрез конклудентни действия да е упълномощил А. да управлява собствения му лек автомобил. Към момента на ПТП собственик е бил М. В държане на водача са били необходимите документи по чл. 185 ППЗДП. Без значение е дали М. е предоставил лично документите на А. Самото предоставяне от М. на всички необходими документи и ключове за управление на автомобила на трето лице, представлява упълномощаване от негова страна, което презюмира и съгласието това трето лице да го преотстъпва на други. При условие, че собственикът не посочва кому е предал ключовете и документите, и кого е упълномощил да управлява автомобила, следва извода, че съгласието-упълномощаването му обхваща неограничен кръг субекти. Няма данни автомобилът да е противозаконно отнет.

Липсата на законодателно уредена форма за действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахования, е предоставил на водача да управлява МПС. В тази насока е и задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която въззивният съд не се е съобразил-Р № 22/1.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г. на ІІ т. о.

Изложеното обуславя частично касиране на въззивното решение и решаване на спора по същество, съгласно чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК. Предявеният иск се явява основателен и доказан в размер на 4541.02 лв., съобразно първоначалното заключение на автотехническата експертиза и за колкото се поддържа в писмената защита на ищеца по първоинстанционното дело. Ответникът в молбата си от 23.03.2006 г.-лист 73, не възразява по т. 2 от заключението на в. л., а в с. з. на 9.05.2006 г. заявява, че няма доказателствени искания. Спрямо така установения размер на главния иск, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата 637.46 лв., изчислена по правилата на ПМС 72/94 г., изм. и доп. ПМС 162/14.08.95 г. Няма представен списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК, ВКС-І т. о.

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 399/17.11.2008 г. по гр. д. № 1071/2008 г. на СГС в частта, с която се оставя в сила решение от 25.05.2006 г. по гр. д. № 7504/2005 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 402-отм. ТЗ до размер на 4541.02 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на 637.46 лв., както и изцяло за разноски, като вместо него постановява:

Осъжда ХДИ ЗАД-София, ул. Г. С. Р. № 99 да заплати на Общинска з. компания АД-София сумите: 4541.02 лв. на основание чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 402, ал. 1-отм. ТЗ ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба 15.09.2005 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, и 637.46 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 1347 лв. разноски по съразмерност.

Оставя в сила въззивното решение в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: