ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489

София. 05.10.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 2 октомври две хиляди и девета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 445 /2009 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. ООД П. против определение № 456/13.04.2009 г. по ч. гр. д. № 835/2009 г. на Софийски АС, с което се потвърждава определение № 8/29.01.2009 г. по гр. д. № 75/2009 г. на Софийски ОС, с което по реда на чл. 130 ГПК е върната исковата молба, поради недопустимост на предявения иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като е налице СПН и спорът не може да бъде пререшаван-чл. 299 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба М. ООД - П. не е подал писмен отговор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че освен поставените въпроси /в касационната жалба/ за непълнота на доказателствата, по делото стоят и въпроси от значение за съдебната практика и развитието на правото. Няма цитирана съдебна практика.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Доводите за непълнота на доказателствата не могат да обосноват приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не е предмет на това производство доколко биха могли да бъдат квалифицирани, като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост...