Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 2752 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 7 от 10.02.2022 г. по административно дело № 584/2021 г. на Административен съд В. Т. с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3667/01.04.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки и директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са извършени намаления на сумите за изплащане общо в размер на 3 678,01 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Иска се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Й. М. чрез процесуален представител в писмен отговор и допълнително представена молба-становище от 14.09.2022 г. оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е неправилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразността приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и са допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

От съдържанието на писмото безспорно се установява, че в него не са посочени конкретни фактически и правни основания за постановяването му.

В процесния случай с акта е разпоредено редуцирането на размера на субсидии по четири различни схеми: схема за единно подпомагане на площ, схема за преразпределително плащане, схема за обвързано подпомагане за протеинови култури и схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда. От съдържанието на уведомителното писмо обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени за да се разпореди посоченият резултат и под кое материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът трябва да съдържа ясно и конкретно изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В конкретния случай в табличен вид са посочени единствено размерите на исканите суми на намаленията и на оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона „Намаления“ се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ: намаления в субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подпомагане и/или редакцията на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания: наложена ставка на корекция /“финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент № 1306/2013 г. и чл. 8, 1 от Регламент №1307/2014 г. на Комисията; линейно намаление съгласно чл. 51, 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, 2, буква ,“е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията; линейно намаление съгласно чл. 65, 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, 2, буква „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията. При така установеното действително следва извод, че органът е посочил като правни основания всички възможни, приложими в случая разпоредби, при което не става ясно на какво правно основание точно е постановен акта, което безспорно води до невъзможност жалбодателя да защити правата си.

Съдът обаче не е съобразил изложеното в представеното с административната преписката становище изх. № 02-040-6500/3667/29.09.2021 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е издателят на акта, изпратена до съда на 01.10.2021 г., в което са конкретизирани фактическите основания за постановяване на акта, като са посочени в табличен вид частите от имотите, за които земеделският производител е кандидатствал за подпомагане и които не отговарят на изискванията, като попадащи извън одобрения за конкретната кампания – 2018 г. в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ и са посочени правните основания за направените с акта намаления и оторизираната сума.

Съгласно приетото в ТР № 16 от 31.03.1975, ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него най-късно до изпращане на жалбата срещу него в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия орган, който е издал акта, като в случая тези предпоставки са налице.

Допълнително следва да бъде посочено, че фактът, че част от заявените площи не попадат в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. е установен от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително от назначената по делото експертиза.

Първоинстанционният съд е разгледал акта за законосъобразност само на основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, като приема, че в случая актът е незаконосъобразен поради наличие на основанието по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като макар и постановен в предвидената от закона писмена форма в същия липсва изложение на конкретните фактически и правни основания за постановяването му, който извод предвид установеното по-горе е неправилен.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено като неправилно, като предвид обстоятелството, че съдът не е разгледал акта за законосъобразност на останалите основания по чл. 146 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва с акта си по същество да се произнесе и по направените искания за присъждане на правените в цялото производство деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7 от 10.02.2022 г. по административно дело № 584/2021 г. Административен съд В. Т. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА