С., 14.11. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

ч. гр. дело № 433 по описа за 2011 г.

взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от В. Ц. Н. срещу определение № 478/20.06.2011 г. на Врачански окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 443/2011 г.

С него е потвърдено определението на Врачански районен съд за прекратяване на производството и връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на нередовностите според указанията на съда.

К. излага съображения за неправилност на обжалваното определение.

Насрещната страна Областна дирекция МВР е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Налице са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от касатора въпрос е за начина на инидвидуализиране на претенцията по чл. 211, ал. 5 от Закона за МВР – заплащане на положен извънреден труд, когато се касае за голям период от време при дълготрайни взаимоотношения между страните. Въпросът е от значение за постановения резултат, като съществува противоречива съдебна практика по разрешаването му.

Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което за конкретизация на претенцията в посочената хипотеза, е достатъчно посочване на...